Румен Гълъбинов, финансист, пред „Труд news“: Време е ДДС за храните да бъде намален на 10%

Сдружаване на производителите на хранителни стоки може да понижи цените в магазините

Много храни поскъпват още преди датата, от която цените трябва да бъдат обявявани в левове и в евро. САЩ вдигат митата за страните от ЕС, а правителството подготви проект на закон за таван на надценките. С въпроси защо храните в България са толкова скъпи, можем ли да ползваме опита на държави от Западна Европа, за да бъдат храните по-евтини, какъв ще бъде ефектът от закона за максимални надценки и от митата на САЩ се обърнахме към финансиста Румен Гълъбинов.

- Г-н Гълъбинов, редица основни храни в България са най-скъпи сред държавите от ЕС, а земеделските производители се оплакват от ниски изкупни цени. Защо това е така?
- В България има няколко основни причини, за да са по-високи цените на храните. България е една от държавите в Европейския съюз с ДДС на почти всички храни на максимума от 20%, колкото е стандартната ставка на данъка в държавата. Ние нямаме диференциран ДДС за храните. А в три четвърти от държавите от ЕС ДДС за храните е около два пъти, а в някои случаи и повече, по-нисък, отколкото е основната им ставка. Не е нормално ставката на ДДС за храните да е една и съща с тази за цигарите и алкохола. Ние какво стимулираме в България – повече пушене и пиене или по-здравословен начин на живот. Трябва най-после да се направи анализ и да се излезе с предложение за намаляване на ДДС за храните, защото преобладаващата практика е такава. Това е една от причините някои от храните при нас да са по-скъпи, отколкото в дружи западноевропейски държави. 

- На колко трябва да бъде намалена ставката на ДДС за храните?
- Опитът на държавите от ЕС показва, че можем да намалим ДДС за храните наполовина от това, което е в момента – от 20 поне на 10 процента за масовите храни. Това е масова практика в държавите от еврозоната и от Европейския съюз. Например стандартният данък добавена стойност във Франция е 20%, но за храните е 10% или 5,5% в зависимост от това дали става въпрос за непосредствена консумация или не. Основният ДДС в Германия е 19%, но ставка от 7% се прилага за хляб, мляко, месо и зеленчуци – с изключение на луксозни хранителни стоки. ДДС в Белгия е 21%, а 6% е ставката за хранителни и нехранителни стоки от първа необходимост. В Испания ДДС е 21%, а за храните има намален ДДС (10%) и супернамален (4%). В първата категория с 10% ДДС влизат месо и риба, които не се смятат за храни от първа необходимост, 4% е ДДС на хляб, мляко, плодове и зеленчуци. Основният ДДС в Португалия е 23%, но има и намален ДДС за основни храни – 6%. В Гърция ДДС е 24%, но е намален на 13% за определени храни – хляб, млечни продукти, риба, месо, плодове, зеленчуци. В Италия стандартният ДДС е 22%, но някои храни в заведения и за непосредствена консумация са с 10%, а данъкът е 4% за основни храни – хляб, месо, зеленчуци, плодове. В Румъния данъкът е 19%, за храни и безалкохолни е 9 на сто. В Словакия ДДС е 20%, а на 10 на сто е намален за хляб, мляко, месо, риба и масло. Основният ДДС в Австрия е 20%, но ставката е 10% за определени меса, зеленчуци, масло. Хърватия е с 25%ДДС, но данъкът е 5% за хляб, мляко и млечни продукти. В заключение може да се каже, че България е от страните в Европа с най-висок ДДС върху храните.

- Какви са другите причини за високите цени на храните в България?
- Друга причина е нашето местно, неефективно производство на храни, при които нашето производство не е конкурентоспособно, тоест произвежда ги с по-висока себестойност, отколкото са сравними аналози в други държави от ЕС, въпреки че ползваме субсидии, включително земеделски. Но субсидиите не достигат по един или друг начин до земеделските производители или, когато достигнат до тях, са недостатъчни или пък не се изразходват ефективно за подобряване на производителността при производството на храни. Това сериозно влияе и върху пазара на храни в магазинната мрежа, защото се оказва, че ние с времето все повече и повече внасяме храни, вместо да потребяваме храни, произведени в България. Затова цените все повече се влияят от външни фактори, вместо да имаме по-стабилни цени заради по-голямо наше производство.

- Търговците не оказват ли влияние върху нивото на цените в страната?
- Третата причина, заради която цените на някои храни в България остават сравнително по-високи е нашата дълга верига на доставки. Необичайно дълга верига, която включва много купувачи, прекупвачи, хора, които почти не участват в един дълъг процес от производителя докато храната стигне до крайния потребител. Това оскъпява с голям размер крайния продукт. Затова не е учудващо, че в някои храни има оскъпяване от 40 и даже 50 процента от производствената цена до цената, на която се продават в магазинната мрежа. Ние трябва да скъсим значително тази верига на доставки, защото е много дълга. А веригата на добавената стойност при храните не е толкова голяма. Дългата верига на доставки не може да се обясни с подобряване на качеството на продукта. Даже напротив, качеството може да се влошава заради дългата верига на доставки – освен че хранителната стока поскъпва, тя е с по-лошо качество.

- Има ли практики в страните от Западна Европа, които можем да ползваме, за да не бъдат цените на храните толкова високи?
- Опит може да бъде ползван от държавите в ЕС, които имат така наречената кооперативна система на производство и търговия на храни. Това са доброволни сдружения, кооперативи, които са много на брой. Например в Испания има над 12 хиляди кооператива с над 390 хиляди служители в тях и с общо над 6 милиона член кооператори. Това са хората в Испания, които основно произвеждат храните, които след това се продават в коопмагазини или от тях зареждат другите големи търговски вериги. Така пътят на доставките е значително по-кратък и те не се оскъпяват толкова храните. Там имат и по-нисък ДДС за храните. Затова не е учудващо, че на българи, които са били на работа в Испания, живели са там или дори са отишли на почивка за кратко в Испания, им прави впечатление, че в магазинната мрежа има доста храни, които са по-евтини, отколкото в България. Това е едно от обясненията - кооперативният модел. В Италия е подобно положението. КООП-Италия е много голяма организация. Това е кооперативен съюз, който обединява много на брой кооперативни организации, които произвеждат храни, вино. Италия и Испания са традиционни производители на вина, които се произвеждат в тези кооперативи и са на значително по-добра цена, с по-добро качество, отколкото вината на други изби. Подобно е положението в немскоезичните държави – в Швейцария, в Австрия, в Германия широко разпространена е тази система. Там пазарът на храни се задоволява основно от такъв тип производители, които са в някакъв тип кооперативно сдружение, което позволява да запазят сравнително по-ниски цените. Естествено, и това производство е субсидирано по линия на европейската аграрна политика, но очевидно е, че то показва по-добри резултати, отколкото модела в България.

- Ако в България земеделските производители групово договарят по-добри за тях цени, това няма ли да увеличи крайните цени за потребителите още повече – от една страна ще бъдат силни при договарянето на цени производители, а след тях са големите търговски вериги, които диктуват крайните цените?
- Добре би било производителите да могат и бъдат и търговци, да бъдат и разпространители. Освен да продават на големите търговски вериги, да продават и в собствени магазини, откъдето да може да се балансират цените, така че да не са едностранно завишени заради, да кажем, пазарна доминация. Възможността производителите да продават в собствени търговски обекти ще създаде допълнителна конкуренция на големите корпоративни вериги, които очевидно са взели доста голям пазарен дял от търговията на дребно.

- Какво може да бъде направено, за да бъдат стимулирани производителите на храни да се сдружават?
- Ние този процес сме го имали преди години, но той по друг начин е бил организиран, с повече държавна намеса. Сега вече е време този процес да бъде организиран пазарно, чрез доброволно сдружаване и осъзната необходимост да се отстояват по-добре интересите и на производителите, и на търговците, и на потребителите. Сдружаването би трябвало да става лесно и от правна гледна точка, това да не е тежък процес, като например основаването на акционерно дружество, а трябва да е лесен процес, да важи принципът един член – един глас, да има едно място за гласуване и взимане на решения. Да е масова и лесна форма за сдружаване.

- Смятате ли, че законът за таван на надценките, подготвен от правителството, ще изиграе положителна роля?
- Вероятно за кратко време ще успее да подтисне на определени места цените. Но не знам дали дългосрочно това трябва да е решението. Защото, като всяко едно административно решение, то има известен срок на годност, който не е много дълъг във времето. Необходимо е междувременно да се намери друго решение, друг модел, който по-пазарно и по-саморегулиращо да работи, а не държавата да е в ролята на арбитър и администратор на цените.

- Смятате ли, че на пазара има съгласувани действия за вдигане на цените или просто няма достатъчно голяма конкуренция? Защо например млякото и млечните продукти в България са едни от най-скъпите в ЕС?
- Като цяло производството на храни в света бележи ръст и има повишение на цените на храните, тъй като населението се увеличава и нуждата от храни също се увеличава. Промяната в климата също влияе върху общото производство на храни в света, и то много значително. Пазарите, особено на борсово търгуваните, масови храни, реагират много чувствително и в повечето случаи само нагоре, много рядко връщат цени надолу, и общата тенденция е за поскъпване на храните глобално във времето. Това, което и в България става напоследък, е един вид презастраховане на производители и търговци, които казват – виждаме, че има доста голяма неизвестност и в международен план, водят се войни, в Украйна продължава повече от три години войната, войната между Израел и Иран, имаме непредсказуем със своите последици акт на администрацията в Белия дом с новите мита. Не можем да предскажем какви ще бъдат последствията за глобалната търговия от увеличението на митата. Трябва да видим с колко последно ще се увеличат митата за ЕС, остават ли такива или са предмет на допълнително предоговаряне, откога влизат в сила. Но вече са се създали на пазара очаквания за по-високи мита, включително и на храни, на стоки за масова употреба, включително и на тези, които най-много влизат в изчисленията на инфлацията. Когато се създава такава психологическа ситуация на пазара, много производители и търговци започват да се презастраховат, да вдигат цените още отсега, защото не знаят след три месеца или след шест каква ще бъде ситуацията. Това води до вълнообразно увеличение на различни цени.

- При положение, че САЩ наложат високи мита това ще намали износа на страните от ЕС за САЩ и реално ще останат повече стоки на европейските производители за местния пазар. Това няма ли да доведе до понижаване на цените в държавите от ЕС, а не до покачване?
- Би могло да стане и така, но би могло Европейският съюз да има по-активна търговия с Китай. Повече китайски стоки биха могли да се търгуват в ЕС, отколкото в САЩ. Би могло като цяло да се оскъпи търговията между ЕС и САЩ и в двете посоки, не само за ЕС, а да се оскъпи като крайни цени и за американския пазар и това да го понесе американският потребител. Тук има доста вероятности и възможности, не можем все още да оценим какъв ще бъде крайния ефект от тези мита.

- Този ефект би трябвало да бъде в посока понижаване на цените на храните в държавите от ЕС, защото внасяме от САЩ предимно технологии, а не храни.
- Би могло и до това да доведе, би могло да доведе до като цяло стокова дебалансираност, тоест задържане на определени стоки на склад по причина на тези мита. Или пък още преди влизане в сила на митата интензивна търговия и поръчки на стоки, за които се очаква вдигане на митото, и да има презапасяване с такива стоки. Не мога да се наема с такава точна прогноза.

- Комисията за защита на потребителите започна секторни анализи на пазара на храни и на лекарства. Смятате ли, че ще санкционира някои фирми?
- Вероятно ще има санкции, защото тези очаквания за развитие на пазара в бъдеще не са към момента основание за вдигане на цените и това би могло да бъде продиктувано от спекулативно съображение. И ако това се докаже в рамките на закона, регулаторите са в правото си да санкционират.

- Много търговци вече използват влизането ни в еврозоната, за да вдигат цените – щом има очаквания нещо да поскъпне, то действително поскъпва. Може ли хората да бъдат убедени да не купуват стоки с изкуствено завишени цени?
- Това е един призив към всички потребители просто да сравняват цените в различните вериги. Няма как всичките търговски вериги да се наговорят заедно за цялостно, повсеместно поскъпване на всичко. Ако има опити тук и там за нещо такова, на друго място ще бъдат по-добри цените, така че потребителят образно казано може да накаже тези, които бързат да направят някаква спекулативна печалба за сметка на влизането на България в еврозоната.

Нашият гост

Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.