Само с българско гражданство или глобален гражданин

Тези дни в медиите беше разпространена лична история за българин (който е и български гражданин) от чужбина, който иска да се върне да учи в „Майка България“ (цитирам), но българските чиновници (т. е. българската държава) го отхвърлят. Казано с езика на законодателството - български гражданин, който има и друго гражданство, може ли да се позове на чуждото си гражданство в България и да черпи от другото си гражданство субективни права?

Краткият отговор е даден в чл. 3 на Закона за българско гражданство (Обн., ДВ, бр.136 от 1998 г., посл. изм., ДВ, бр. 26 от 2022 г.), според който „български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго. Аргументацията на семейството, възпроизведена в медиите, е, че щом си от български произход, то българското ти гражданство няма значение, т. е. Постановление на правителството? 103 за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина следва да има предимство пред Закона за българско гражданство или ако в друг закон е предвидено друго.

Отвъд краткият отговор беше поставен сериозен въпрос - за разликата между лице от български произход и лице - български гражданин и дали гражданството или произхода следва да имат надделяващо значение при взаимоотношения с българската държава. Поради пълноправното ни членство в ЕС от 2007 г. насам устойчиво нараства темпа на кандидатите за българско гражданство с всяка изминала година. По данни на Световната банка в България, наред с нарастване на кандидатите за придобиване на българско гражданство, се наблюдава и негативен процес - най-устойчивото и дългосрочно спадане на население в съвременната ни история. То е започнало с падането на тоталитарния режим, продължава в десетилетието между него и влизането в ЕС (1997-2007) и отново се засили с отварянето на пазара на труда на Запад (по-стари държави членки и трети страни като Великобритания и САЩ). Поради това случаите на множествено гражданство на българи ще зачестяват занапред.

Членството на България в ЕС прави българските граждани европейски. Гражданството на Съюза се добавя към националното гражданство, а не го замества. По силата на Договора за функционирането на ЕС еврогражданите имат редица субективни публични и частни права (свободно движение и пребиваване на територията на ЕС; гласуване и кандидатиране на избори за Европейски парламент и общински избори; консулска закрила; подаване на петиция до Европейския парламент; подаване на жалба до Европейския омбудсман; участие в европейска гражданска инициатива и др.). Гражданството на ЕС и субективните права, които то предоставя на гражданите, са в основата на ЕС. Така на всеки 3 години Европейската комисия докладва за напредъка към „ефективно гражданство на ЕС и за новите приоритети за следващите години в областта на правата, свързани с гражданството на ЕС“. Последният доклад е от лятото на 2020 г., т. е. през 2024 г. можем да очакваме новия (чл. 25 ДФЕС). Ще ни помогнат ли тенденциите в развитието на гражданството на ЕС, за да спрем тенденцията на намаляващо население у нас при нарастващ брой българи, независимо от това дали имат или нямат българско гражданство, зад граница? Не! Решенията са въпрос на национални политики и мерки, при съобразяване на международното и европейското право.
В сферата на висшето образование през 2022 г. беше направена значима промяна (чл. 68 от Закона за висше образование).

Приемането на студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани (ал. 7 на чл. 68, в сила от 01.01.2007 г.). Приемането на студенти, докторанти и специализанти - българи, живеещи извън Република България, се извършва по реда на чл. 10, ал. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България (нова ал. 8 на чл. 68, ДВ, бр. 56 от 2022 г.). Миналата година ЗВО предвиди, че приемането на студенти, докторанти и специализанти - лица от български произход, граждани на Република Албания, Република Казахстан, Република Косово, Република Молдова, Република Северна Македония, Република Сърбия и Украйна, се извършва по реда, определен с акта на Министерския съвет по чл. 10, ал. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България, независимо дали са придобили българско гражданство, или имат разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България (чл. 68, нова ал. 9, ДВ, бр. 56 от 2022 г.). Т. е. ЗВО предвижда изключване на правилото на чл. 3 от ЗБГ и препраща към трети закон. Това е Закона за българите, живеещи извън Република България, който предвижда, че неговите субекти (българи, живеещи извън страната) имат право да придобиват висше образование в държавните висши училища в Република България при условията, предвидени за българските граждани. Втората алинея на чл. 10, към която препраща ЗВО, казва, че Министерският съвет утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по висши училища и специалности, както и определя облекчен ред за тяхното приемане.

Така български гражданин, който има и друго европейско гражданство, и е лице от български произход, но не е гражданин на някоя от държавите, посочени в чл. 68, ал. 9 от ЗВО, се третира като български и европейски гражданин. Да се въведат специални правила за европейски граждани от български произход, които са и български граждани, няма ли да е нарушение на чл. 9 от ДЕС, където е установен принципа на равенство между гражданите на Съюза, като се забранява всякаква дискриминация на основание гражданство (чл. 18 ДФЕС).

Разбирането, че някой, който има българско гражданство, не означава, че не е чужд гражданин, ще разгори много по-сериозен дебат в процедурата за конституционни промени през есента. Предлага се да е допустимо лица с две и повече гражданства (едно от които е българско) да могат да бъдат избирани за депутати и министри. „Глобалните хора“ не се ангажират винаги с националната държава, но нямат нищо против от предимствата на националното законодателство. Липсва разбирането за самосъзнанията на множествения гражданин. Възможните изисквания в този случай са изучаване и ползване на български език (право и задължение за всеки български гражданин по смисъла на чл. 36, ал. 1 от Конституцията) и определен период на пребиваване в страната реално.

А личната история беше за право на висше образование в Република България на български гражданин, който не владее български език, и иска да бъде третират като чужд...