Сестрички бяха разделени успешно в Турция
Сиамските близначки Елизабет и Мери от Камерун бяха изписани преди седмица от болница Acibadem Altunizade в Турция след рядка и сложна операция, продължила 27 часа, съобщиха медиите. Те са родени на 6 юли миналата година и са били свързани в областта на таза. Споделяли са част от гръбначния стълб, храносмилателния тракт, пикочно-половата система и нервно-съдовите структури. При редовното проследяване на бременността проблемът не е забелязан, за него става ясно едва по време на раждането с цезарово сечение.
Камерунските близначки Елизабет и Мери вече имат самостоятелен живот.
Родителите нямат финансова възможност, затова със случая се заема лично президентът на страната.
Цялостният процес по лечението и възстановяването на момиченцата отнема 7 месеца и изисква усилията на много лекари от различни медицински специалности. Всеки детайл от операцията е планиран с помощта на 3D модели, изработени след подробни образни и ангиографски изследвания в Центъра за биодизайн към Университета Acibadem.
Успешното разделяне на близначките е осъществено благодарение възможностите на модерната медицина. В историята обаче са повече примерите на сиамски близнаци, които остават заедно до края на живота си. Такива са сестрите Роза и Жозефа Блажек.
Смятат ги за дяволско изчадие
Сиамските близначки се появяват на бял свят през 1878 г. в малко селце, забутано в бохемските гори. Те са сраснали в областта на кръста. Две години по-рано майка им е родила абсолютно нормално момиченце. Местните врачки, които смятат бебетата за дяволско изчадие, я съветват осем дена да не ги храни, но те въпреки всичко оживяват и това е прието като знак свише.
Момичетата растат с коренно противоположни характери. Роза е тарторка и непокорна, Жозефа - срамежлива и меланхолична. Въпреки това двете се разбират и обожават взаимно. Чешките професори, които внимателно ги наблюдават, установяват, че близначките се развиват нормално и водят самостоятелен живот, доколкото това е възможно. Докато едната бодърства, другата може да спи. Всяка има свои любими храни. Гладът и жаждата си удовлетворяват независимо една от друга. Сърцебиенето и пулсът им също не съвпадат.
Когато момичетата са 14-годишни, семейството заминава в Париж. Френските светила са категорични: близначките не могат да бъдат разделени. Гръбначният им стълб е общ от гърдите надолу, общ е и малкият таз. Всяка има свое сърце и бели дробове, но стомахът им е един, както и половите органи. Затова пък всяка има своя матка.
Сензация за парижани
Новината за сиамските близначки бързо плъзва из Париж и много хора искат да ги видят. Момичетата са свикнали с това, защото от деца ги показват по панаири - родителите им се нуждаят от средства, за да ги отгледат и образоват. Парижани са поразени от факта, че Роза и Жозефа обичат да танцуват, особено валс - всяка със свой кавалер. Те са и много музикални. Свирят на пиано, цигулка, арфа и ксилофон. Веднага си намират мениджър и място за изява - малък театър, където публиката се тълпи, за да ги види.
Две години по-късно близначките отиват в Ню Йорк на световното изложение през 1893-та, а после предприемат турне из европейските страни. Те пътуват неуморно, докато в един момент публиката им се насища, а и на тях самите им писва. Започват и да се карат, а причината са... мъжете. Роза, която винаги е била по-активна и решителна, проявява интерес към противоположния пол, което скромната Жозефа осъжда.
Кой е бащата?
В един момент гръмва новината - Роза е бременна. Случва се през 1909 г., когато сестрите са на 31 години. Бъдещата майка признава, че е спала с мъж само веднъж и е било по любов. Веднага възниква въпросът: а Жозефа? Любителите на конспирации смятат, че е била упоена. Други са убедени, че бащата е мениджърът на сестрите, който изведнъж отменя представленията им за няколко години напред и им плаща за мълчанието.
Каквато и да е истината, през април 1910 г. в Прага се ражда напълно здраво момченце. Роза го кръщава Франц, на името на бащата - някой си Франц Дворак, офицер, когото никой не е виждал. Интересното е, че и у двете сестри се появява мляко, така че могат да кърмят сина си двойно. След няколко години те се връщат на сцената с представлението “Две майки на един син”. Малкият Франц е третият участник в шоуто.
Интересът към сиамските близначки бързо се възвръща. Жозефа си намира ухажор и дори се сгодява, макар че никоя от двете няма перспектива за брак - от юридическа гледна точка той би се считал за двуженство. Въпреки това Роза до края на живота си носи фамилията Дворак и твърди, че съпругът ѝ е убит на бойното поле през 1917 г. Годеникът на Жозефа пък умира скоропостижно от апандисит.
Неподозиран “брат”
През 1921 г., когато Франц е на 11, странното семейство заминава в Чикаго. Американската мечта, уви, не им е съдена да се случи. Роза се разболява от тежък грип. Близначките рядко боледуват синхронно, така е и този път. След известно време, когато Роза вече се оправя, Жозефа започва да се оплаква от силни болки в стомаха и двете отново се озовават в болница. Жозефа се влошава, изпада в кома.
Тогава на сцената се появява нов играч - мъж на име Франк, който твърди, че е брат на близначките. Той настоява жените да се разделят, за да се спаси поне Роза. Причината за желанието му е доста прозрачна - ако и двете умрат, тяхното състояние ще наследи синът на Роза - Франц. Ако умре само тази, която не му е майка, “братът” има шанс да получи някаква част от парите.
Очевидци, присъствали в болницата, твърдят, че Роза молила лекарите да спасят сестра є. Казала, че ако това е невъзможно, иска да умре заедно с нея. Така и става. Роза надживява Жозефа с 12 минути. Двете умират на 30 март 1922 г. След смъртта им се оказва, че вместо стотиците хиляди долари, които им приписват, двете имат едва 400. Следите на малкия Франц се губят, както и на “брата” Франк.