По-силен „катехоламинов тласък“
Приемаме го за даденост: слагаме слушалките, пускаме любимата си песен и изведнъж щангата ни се струва по-лека, а бягащата пътека – не толкова безкрайна. От емблематичния джогинг на Роки под звуците на „Gonna Fly Now“ до реалните олимпийски шампиони, които се готвят да стартират, връзката между музиката и физическата сила изглежда интуитивна. Но какво точно се случва в този момент? Как един набор от звукови вибрации, обработвани от слуховата ни система, се превръща в измеримо повишаване на физическата издръжливост?
Отговорът се крие по-дълбоко от това просто „да се чувстваш добре“. Съвременната наука показва, че музиката е мощен модулатор на вътрешното ни състояние, способен да пренастрои както психологическите ни нагласи, така и биохимичните процеси в организма.
В спортната психология отдавна съществуват две основни теории, които обясняват ергогенния (т.е. подобряващ представянето) ефект на музиката:
Теорията за разсейването предполага, че музиката ни помага да отвлечем вниманието си от неприятни усещания като мускулна болка, ускорено дишане и обща умора. Когато се фокусираме върху ритъма, е по-малко вероятно да осъзнаем колко тежко се чувства тялото ни.
Мотивационната теория, от своя страна, разглежда директното въздействие на музиката върху психоемоционалното ни състояние. Енергичната и вдъхновяваща музика повишава нивата на възбуда, увереност и дори „агресивност“ – в позитивния, атлетичен смисъл.
Но какво точно значи „мотивация“ на езика на биохимията? Често това е свързано с освобождаване на определени невротрансмитери и хормони. По-конкретно – катехоламини: адреналин и норадреналин. Именно тези вещества активират добре познатата реакция „бий се или бягай“, която мобилизира ресурсите на организма в стресови или предизвикателни ситуации.
Слушането на стимулираща, емоционално заредена музика може да предизвика предварително или антиципаторно освобождаване на тези хормони. Организмът, „очаквайки“ физическо натоварване, подготвя предварително химическия си коктейл за рекорди: сърдечният ритъм се ускорява, нервните импулси се предават по-ефективно към мускулите, а нивата на глюкоза в кръвта се повишават.
В едно скорошно изследване ефектът е бил най-силно изразен в групата, която слушала любимата си музика. Получилият се по-силен „катехоламинов тласък“ още по време на загрявката ги е подготвил физиологично, така че в основната част на тренировката са постигнали по-добри резултати – с няколко допълнителни повторения и по-дълго натоварване.