169 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов бяха повод за тържество в София, състояло се на 9 юли пред паметника на поета, намиращ се на ул. „Г. С. Раковски”, в градинката на столичния храм „Света София”. Събитието беше организирано от Националния литературен музей и къща-музей „Иван Вазов”. Заместник-министърът на културата Румен Димитров, заместник-кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов и директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов говориха за непресъхващата почит към писателя, за личността и човека Иван Вазов.
В експозето си доц. д-р Тодор Чобанов припомни: „В сърцето на София, от изтока и запада на храм „Света София”, са положени два важни знака: паметникът на Вазов и надгробното му място. Това показва, че още приживе българският народ го оценява като най-значима фигура, като личност, достойна да поведе българите и в най-голямо изпитание. Но Вазов не е сам. Вазовият род даде на България и други великани: един от най-успешните кметове на столицата е неговият брат Владимир, изградил облика на културна София”.
„Независимо от превратностите на историята, Вазов остава най-четеният автор и днес. Още през 1924 г. с акт на тогавашния Министерски съвет е учреден музеят на Иван Вазов, който през 1976 г. става част от Националния литературен музей. Наша мисия и днес е да съхраняваме и правим достояние на новите поколения ценните архиви на големия ни поет” – отбеляза Атанас Капралов.
Събитието се водеше от поетесата Елена Алекова, а актьорите Стоян Чобанов и Янко Лозанов изпълниха емблематични негови творби. Най-малките членове на занималня „Общност на добрината” се включиха в честването с музикално-поетически рецитал. Сред присъстващите бяха родствениците на писателя Григорий Вазов и Анна Николова.