Специалисти обсъждат най-тежките заболявания в офталмологията

При съмнение за „бяла зеница“ или кривогледство търсете веднага очен лекар

Сто и шейсет офталмолози от страната и чужбина събира първият у нас симпозиум „Интрабулбарни тумори“ тази събота, 25 ноември, в София. Той се организира от Българското дружество по ретинология, Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика и Фондация „Академия Офталмология“ в партньорство с Българския лекарски съюз. 

Събитието е посветено на най-тежката патология в офталмологията в детска и зряла възраст, а именно ретинобластом и меланобластом. Специални гости и лектори са проф. Идо Фабиан – ръководител на Очна онкологична лаборатория, Институт Голдшлегер, Болница Шеба, Израел, и проф. Франсис Муние - ръководител на отделението за ретинобластом и окулогенетика, Болница Jules Gonin, Лозана, Швейцария. Специална сесия е посветена на лечението на метастази на меланобластом, за която от Германия ще се включи проф. д-р Николаос Бехракис – ръководител на Очна клиника в Университетската болница Есен. Сред водещите български специалисти лекции ще изнесат проф. Александър Оскар, проф. Ива Петкова, проф. Радка Кънева, проф. Светла Христова, доц. Невяна Велева, доц. Даниела Митова, доц. Яни Здравков, доц. Галина Димитрова, д-р Ирина Кунева, д-р Ива Гаврилова, д-р Лилит Шахинян и д-р Никос Карагеоргиадис.

Ретинобластомът е най-честият злокачествен вътреочен тумор в детска възраст и втората по честота интрабулбарна малигнена неоплазия след увеалния меланом. Той е и един от най-честите злокачествени тумори, като се наблюдава при около 4% от децата с онкологични заболявания. Характерен е за ранната детска възраст, като 90% от пациентите са на възраст до 5 години. Диагностицирането на заболяването след това е рядко, а при възрастните – казуистика. В нашата страна годишно се регистрират 3-4, до 6 случая, което определя ретинобластома като рядко заболяване. Поради риска от леталитет при ненавременно поставена диагноза и закъсняло лечение обаче той заема особено важно място не само в детската очна патология, но и в детската онкологична практика.

Ретинобластомът няма ранна изява, като първите му симптоми – левкокорията (т.нар. „бяла зеница“) и страбизмът (кривогледство) - обикновено се забелязват от родителите тогава, когато туморът вече е заел голяма част от окото. Окуражаващо е, че независимо от това, в повечето случаи туморът все още е локализиран само в окото, без далечни кръвни метастази или директна инфилтрация на мозъка. Ето защо е изключително важно още при първото съмнение за „бяла зеница“ или кривогледство детето да бъде насочено към очен специалист.

Не трябва да се пропуска и фактът, че заболяването е генетично. Много важно е да се идентифицират децата, при които туморът се дължи на мутации, засягащи не само ретината, но и всички клетки на организма. Тези деца са с повишен риск от появата и на други неочни злокачествени тумори. Съществува риск за техните братя и сестри, както и за бъдещите им деца.

Ретинобластомът може да се крие зад всяко очно заболяване – дори едно банално на пръв поглед възпаление. Това налага консултация с офталмолог на всяко дете поне веднъж до навършване на 1-годишна възраст, както и във възрастта около 3-4 и 6-7 години. Става дума за профилактична консултация, без повод.