Сър Майкъл Кейн - Обратно в играта

Преди броени дни легендарният английски актьор сър Майкъл Кейн обяви своето завръщане в киното. На 92 години той ще участва в продължението на фентъзи екстраваганцата с Вин Дизел “Последният ловец на вещици”. Британският изпълнител бе на 90 години като обяви своето оттегляне. “От известно време повтарям, че ще се пенсионирам, но не го правя. Сега обаче ще го направя наистина”, каза той, но още тогава много киномани се надяваха да се завърне.

Лондонският лъв вече се беше пренасочил към писането. През последните години той разви страст към литературата и скоро предстои да пусне още един свой роман. Последният филм на Кейн досега бе “The Great Escaper” с Гленда Джаксън, която почина през малко след края на снимките. Той е вдъхновен от истинската история на ветеран от Втората световна война, който бяга от дом за възрастни, за да присъства на честването на годишнината от Деня на дебаркирането във Франция.

Прочутият майстор на психологически сложните образи няма какво повече да доказва в киното след 150 роли, но все пак явно не иска и да се оттегля вече.

“Британското национално съкровище” както често наричат сър Майкъл Кейн написа автобиография, която преди време излезе и на български. Книгата прелива от забавни истории, куриозни случки и разказ за уменията, на които го е научил животът по време на забележителната му кариера.

В кариерата на Майкъл Кейн се открояват класиките “Алфи” и “Италианската афера”, ролята на Алфред в трилогията за “Черния рицар” на Кристофър Нолън, както и отличените му с “Оскар” роли в “Хана и нейните сестри” на Уди Алън и “Правилата на дома”. Кейн е в стихията си в напълно различни роли, демонстрирайки талант, който прави актьорската игра да изглежда като най-лесното нещо на света.

Той добре познава цената на успеха - достигнал е върховете в своя занаят, започвайки по най-трудния начин. Както самият той казва: “Малките роли могат да доведат до големи неща. И ако достатъчно дълго вършите правилните неща, звездите най-сетне се подреждат във ваша полза.”

Майкъл Кейн се ражда в семейство от работническата класа в южен Лондон. Майка му е чистачка, а баща му работи на рибарско пристанище. Въпреки скромния си социален произход той достига абсолютния връх на актьорската професия и през 60-те става екранна икона и международен секс-символ.

Кейн помни депресията и Втората световна война: “Всеки ден чакахме телеграма, за да разберем дали нашият баща е загинал на фронта. Войната свърши. После ни изпратиха в Корея. Върнахме се от тази нова война и бяхме депресирани, в ужасно настроение и състояние на духа. Мизерията се усещаше навсякъде. После дойдоха 60-те и ние колективно решихме, че ще започнем да се развличаме и да извличаме наслада от живота.”

Първите години на Кейн като актьор са трудни - той бачка здраво в малки ролички заедно със своя приятел Оливър Рийд във филми на Норман Уисдъм, който меко казано не се е отнасял добре с поддържащите изпълнители.

Роден като Морис Джоузеф Майкълуайт младши, той решава да смени името си на Майкъл Кейн, вдъхновен от филма The Caine Mutiny от 1954-а с участието на любимия му актьор Хъмфри Богарт.

Пробивът за Кейн идва с филма “Зулу” от 1964-а, където играе офицер от висшата класа. Първоначално е трябвало да играе ефрейтор от работническата класа, но американският режисьор Сай Ендфийлд решил, че младият Майкъл - висок, слаб и рус - прилича повече на офицер и го попитал дали може да играе с престижен акцент на човек от висшите класи. Кейн отвърнал, че може да се справи с всеки проклет акцент в английския език.

“Продължавам да твърдя, че аз никога нямаше да получа тази роля, която в крайна сметка стартира кариерата ми, ако режисьорът беше англичанин. Снобското самосъзнание беше дълбоко вкоренено, но скоро настъпи промяната и хората осъзнаха, че работническата класа не е толкова тъповата, колкото е изглеждала и, че и там има талант”, разказва Кейн.

Но Майкъл Кейн не обича да дълбае чак толкова много в миналото: “Не изпитвам носталгия. Не гледам назад. Чувствам се невероятен късметлия, защото уцелих точното време. Шейсетте години ме направиха.”

Момче от работническата класа

Кейн започва своята актьорска кариера с училищна пантомима. По това време театъра и киното не са от най-притегателните места за момче от работническата класа от Южен Лондон. Кейн е от онези гневни млади хора, които говорят с презрение за тогавашните британски филми, пълни с представители на висшите класи: “Тогава смятах, че всички актьори и актриси са херцози и херцогини - така говореха, че наистина сякаш излизаха директно от аристократичните кръгове.” Днес именно той е олицетворение на идеята за британски аристократизъм.

Няма друг като него

Майкъл винаги ще бъде част от моите филми. Винаги го взимам, независимо какво снимам. Той добавя такава класа на всяка роля. Дори и да е петминутна сценка. Това са великите актьори. С малкото могат да направят много. Просто начинът, по който произнася диалога е неповторим. Няма друг като него.

Кристофър Нолан, режисьор

Национално съкровище на Англия

Майкъл Кейн наистина е национално съкровище на Великобритания. Не може да си представим английското кино без него. Още през 60-те той промени представите и стандартите за атрактивен образ, с който всички искат да се идентифицират. С “Алфи” направи екранна революция. Този филм остава в историята.

Марк Кремод, филмов критик

Придаде тежест на филмите за Батман

Винаги съм изпитвал огромно уважение към него и неговото богато, дългогодишно творчество. Беше чест да играя с Майкъл във трилогията за Багман. Той създаде един неповторим образ на Алфред. Зрителите и феновете на комиксовия първоизточник бяха очаровани. Но нямаше как да бъде по друг начин, защото Майкъл винаги е актьорът, който придава драматична тежест на всяко нещо, в което участва. Дори и на филми за костюмирани супергерои. Аз лично много харесах и неговото изпълнение в “Тихият американец” по Греъм Грийн.

Крисчън Бейл, актьор