Все още горещата филмова богиня Джулия Робъртс направи своя дебют на фестивала във Венеция с премиерата предизвикалия скандал филм „След лова“. Драмата за сексуално насилие в света на висшето образование раздели публиката и критиката на най-стария филмов форум на планетата, но всички се обединиха около мнението, че Робъртс изглежда превъзходно на червения килим.
Критиките на левите и либерални издания и коментатори към филма са, че той явно не бил достатъчно феминистки и пропаганден. Явно прогресистката „кенсъл“ култура, „митуу“ ексцесиите и всеобщото мъжемразене в менйстприйм медиите продължават да доминират пейзажа сред така наречения културен елит. Все пак Джулия защити филма и каза, че има опасност от „загуба на изкуството да разговаряш“..
Най-известната екранна усмивка на 90-те години определено не почива на стари лаври и работи усърдно две нови заглавия. Ала милиони американци все още са разочаровани от жалкия начин, по който актрисата пропагандира подкрепата си за Демократическата партия.
Все пак Джулия Робъртс остава усмихнат и устойчив символ на едни малко по-приятни времена за масовата западна култура, преди политически коректната прогресистка хегемония да превърне Холивуд в септична яма от лоши идеи и налагане на “джендър куиър флуидни идентичности” за сметка на традиционните стандарти за талант и естетика. Днес самата тя е завладяна от пропагандата, но това не заличава ролите в миналото.
Преди време актрисата получи приза “Икона” като признание за значимото си културно влияние от Музея на Академията за кинематографично изкуство и наука на САЩ. “През своята продължителна и изтъкната кариера, Джулия пресъздава емблематични образи и изпълнява запомнящи се роли”, каза в изявление Жаклин Стюарт, новоназначената директорка и президент на музея.
Наскоро Джулия отпразнува 35 години от премиерата на “Хубава жена” - филмът, който я превърна в световна звезда. Романтичната комедия за връзката между бунтарски настроена улична проститутка и класен богаташ стана грандиозен хит и поп-културна сензация.
Участието в “Хубава жена” е творчески и търговски джакпот за младата тогава красавица Джулия. С бюджет от 14 милиона долара, филмът на Гари Маршъл носи приходи от 464 млн. долара. Робъртс става глобално разпознаваема с образа на Вивиан - палава версия на “Пепеляшка”.
Тя е свободолюбива проститутка с лош вкус, но специално излъчване. Нейният принц е костюмиран тузар и плейбой, изигран от Ричард Гиър.
Ролята в “Хубава жена” е дадена на Джулия след като е отказана от актриси като Мишел Пфайфър, Моли Рингуолд, Мег Райън, Дженифър Джейсън Лий, Карън Алън и Дарил Хана. Сигурно още съжаляват. За да участва в “Хубава жена” Робъртс получава хонорар от 300 хиляди долара. 13 години по-късно взима рекордните 25 милиона долара за “Усмивката на Мона Лиза”.
В последното десетилетие Робъртс се движеше по-скоро по периферията на Холивудския елит, участваше във филми, които не успяваха да пленят мейнстрийм публиката и критиката, занимаваше се с типичната за звездите от този калибър благотворителност и не нахлуваше с взлом в заглавията с някакви драматични моменти от личния си живот.
Този период роди много нови звезди, но нито една дама не успя истински да запълни празнината, оставена от Робъртс. Тя беше и си остава “Хубавата жена”, “Златното момиче на Американското кино” и най-вече “Усмивката на Холивуд”. Една екранна Венера, символ на филмовата романтика и страст.
От „Нотинг Хил“ до „Яж, моли се и обичай“
Нейният холивудски отпечатък е внушителен. Тя е най-голямата звезда на своето поколение. Филмите є “Версия пеликан” (1993), “Сватбата на най-добрия ми приятел” (1997), “Нотинг Хил” (1999), “Булката беглец” (1999), “Бандата на Оушън” (2001), “Бандата на Оушън 2” (2004), “Войната на Чарли Уилсън” (2007), “Денят на влюбените” (2010), “Яж, моли се и обичай” (2010) и “Огледалце, огледалце” (2012) правят общо над 2,8 млрд. долара в бокс-офиса