Ръсел Кроу пак посяга към филмови награди с новата си историческа роля - военния лидер и Райхсмаршал Херман Гьоринг в драмата „Нюрнберг“, която очакваме тази година и в българските кина. Майсторът на мачистките образи Ръсел Кроу стана световна звезда с „Гладиатор“ преди 25 години, но в последно време той обича да играе и злодеи.
В мащабната екранизация по книгата „The Nazi and the Psychiatrist”, Ръсел Кроу умело използва своето напълняване в последните години, за да изпълни образа на Гьоринг, самоубил се с цианид след като е осъден на смърт през есента на 1946-а година по време на Нюрнбергските процеси.
Критици коментират, че Ръсел Кроу мести своя творчески стремеж от Древен Рим към Втората световна война и нацистка Германия. Джеймс Вандербилт режисира, продуцира и адаптира сценария по книгата на Джак Ел-Хай. Ел-Хай е журналист и автор, занимаващ се най-вече с исторически медицински случаи, а конкретно тук е описал невероятната история на психиатъра д-р Дъглас Кели, който е изпратен да интервюира заловени нацисти, за да провери дали те са в състояние да бъдат съдени във всеизвестните Нюрнбергски процеси. Кели застава лице в лице с един от най-високопоставените нацистки лидери Херман Гьоринг, което се превръща в легендарна среща, белязваща живота и на двамата.
А миналата година българската публика гледа Ръсел Кроу в трилъра “Екзорситът на папата” по-рано тази година. Сюжетът бе вдъхновен от истинската история и сведенията на Отец Габриеле Аморт, главен екзорсист на Ватикана. Но според самите екзорсисти в Светия престол този филм създаде лоша репутация на тяхната професия. Религиозният ритуал по “спасяване на хора, обладани от демони” от десетилетия вдъхновява хорър киното, включително и един от най-гледаните американски филми в историята - “Екзорсистът”, излязъл преди точно 50 години.
Постигнал всичко, роденият в Нова Зеландия и израснал в Австралия Ръсел Кроу е топ играч с буен нрав и продължава да е активен на високо ниво, макар вече и с доста по-високо тегло. Той стана световна сензация с образа на римския генерал Максим Децим Мердий в “Гладиатор”, но по това време в края на 90-те беше привлякъл погледите с роля на суров бияч със значка в шедьовъра “Поверително от Ел Ей”.
Ръсел Кроу винаги е бил извън стереотипа на знаменитостите - за добро и за лошо. Той има огромна ферма в Австралия, обича конете и добитъка, спонсорира ръгби отбори, не се извинява публично за своя мачизъм, а понякога си навлича и проблеми със закона. Преди години беше арестуван след като замери служител на хотел с телефон и разкъса плътта на лицето му.
Скандалът беше огромен и почти унищожи кариерата и репутацията на австралиеца, но той успя да се завърне. А и той пооправи нещата със служителя с извънсъдебно споразумение за шестцифрена сума, по медийни информации.
Но Кроу не се укроти напълно и често си навличаше гнева на морализаторите с откровени коментари и заяждания с журналисти по време на интервюта. Той наистина не е типичния отборен играч. И до днес десетки хора в индустрията свидетелстват колко трудно е да се работи с него и какъв кошмарен човек по време на снимки може да бъде Кроу.
Въпреки това той продължава да работи на най-високо ниво, а преди години дори направи и свой режисьорски дебют. Ръсел Кроу може да си позволи да плува срещу течението в индустрията и в същото време да е на върха именно заради титаничната си изява в “Гладатор”. Епосът на сър Ридли Скот, който го постави на картата и го закова на развлекателния Олимп като могъща холивудска сила, си остава един от последните наистина монументални американски филми. За него Ръсел Кроу спечели и “Оскар” за главна мъжка роля. После направи изключителни роли в класни филми като “Вътрешен човек”, “Американски гангстер”, “Господар и командир”, “Клетниците”, “Ной”, биографичната драма “Красив ум”.
Майстор на епичните реплики
Влиянието на „Гладиатор” продължава отвъд жанровите рамки. Моменти и реплики от могъщия епос влязоха в поп жаргона и продължават да са в циркулация и днес. Кадрите, в които Ръсел Кроу в образа на римския генерал, станал гладиатор - Максим Децим Мердий, галещ житните класове, е визуална класика. Възгласът му “Не се ли забавлявате?” живее свой живот вече над 20 години. А надъхващата му сентенция от началото на филма “Това, което правим приживе, отеква във вечността” остава златен филмов цитат.