Таня атакува Марс през 2033 г.

16-годишната нашенка се готви усърдно за мисия до Червената планета

Навярно първата ни жена астронавт ще е Татяна Иванова от Добрич

Ще кандидатства за пълна стипендия в легендарния Масачузетски технологичен институт

Кое ли момче не е мечтало да стане космонавт или поне за миг да се издигне до стратосферата и да зърне Земята оттам…

Таня обаче твърди, че познава само момичета, които мечтаят за това. Нейната мечта отдавна е придобила много ясни и конкретни измерения. Изписала е няколко тетрадки с планове как да я постигне, следва ги стъпка по стъпка и на 16 години вече е постигнала завидни успехи. Виртуално пътуване до Марс, безтегловност, полет в капсула, 3 пъти по-силна гравитация от земната и още куп предизвикателства преживя младата българка по време на космически лагер на НАСА. Нейната крайна цел е мисията до Марс, планирана за далечната 2033 година. И както вървят нещата, много вероятно е първата българка астронавт да се казва Татяна Иванова от Добрич.

Спомня си, че като малка й е било много интересно да наблюдава нощното небе - съзвездия, метеори, лунни и слънчеви затъмнения. Миналата година тя е избрана за един от двата лицензирани лагери на НАСА в Измир, Турция, на пълна стипендия. Там е като в казарма. Трябва да пестиш вода, да помагаш на отбора си, да даваш всичко от себе си, да се храниш правилно, да говориш правилно, да се държиш правилно. Целта е тийнейджърите да се потопят в среда, максимално близка на тази на астронавтите.

Минават през различни предизвикателства - отборни задачи, мисии, симулатори. Прилагат се всякакви начини да се тестват качествата на кандидатите за астронавти. Поставят ги в стресови ситуации, да видят как ще реагират. На този лагер българката е отличничка. Тя печели един от двата медала - Outstanding Cemper, или изключителен, открояващ се лагерник, който се е справил добре с всичко.

След успеха си в Измир Таня набира кураж и решава да кандидатства за другия лицензиран лагер на НАСА - Advanced Space Academy в Хънтсвил, Алабама, САЩ. “Никой от групата ни от Измир не се нави да кандидатства, само на думи бяха силни”, казва Таня. Тя обаче е достатъчно дръзка. Селекцията продължава 3 месеца. Първо Таня е резерва, но не се отчайва, чака търпеливо и получава пълна стипендия. За това свое място се е състезавала с 470 деца от цял свят.

В лагера в Алабама учат много космическа история, участват в 3 автентични мисии. Влизат в истински модули на ракети, в истински капсули, в истинска база. Правят се всички неща, които се изискват от астронавтите за мисията на Марс. Обличат даже астронавтски скафандри с бутилки с кислород.

Татяна е включена в Advanced Space Academy - космическата академия за напреднали. Комплексът, който е до една от базите на НАСА, е огромен, с площ колкото няколко футболни игрища и с височина от 15 до 20 м. Вътре има модули като Международната космическа станция в абсолютно реални размери. Има ги капсулите на ракетите и първата тест ракета “Аполо 11”, с която трима астронавти са стъпили за първи път на Луната.

Има симулатор, който оказва 3 пъти по-силна гравитация върху тялото. “Лицето ти буквално се размазва под тази тежест и ставаш три пъти по-тежък. Просто не можеш да си мръднеш крайниците”, споделя Таня. Има басейн, дълбок 8 м, в който е трябвало да се гмуркат за 2 часа като сървайвъри. Обаче ураганът Дориан, който минава през Флорида, донася много лошо време в Хънтсвил, града, в който са били. При ураган е забранено гмуркането и ги пращат на други изпитания за оцеляване. Учат се да управляват самолети на същите симулатори, на които се тренират пилотите. Оцеляват на висока кула, като се катерят, закачени на кабел. Спускат се по него, падат в басейн и трябва там да се освободят от екипировката. А вечерта се катерят на друга кула, вертикална и много опасна. Докато Таня се катери, друг човек от отбора дърпа долу въжето.

Най-голямото предизвикателство за нея обаче са двете мисии на Международната космическа станция. Като навигатор тя отговаря за совалката - когато тя е изстреляна, да следи на каква височина се движи, с каква скорост, къде се намира. Когато на совалката се появи проблем, Таня се обажда на специалист от наземния контрол, който да каже как да се оправи.

На втората мисия Таня е определена за командир на Международната космическа станция. Там трябва да прави различни експерименти и когато възникнат проблеми, да ги решава, като поддържа връзка с наземния контрол. “Цялата станция е в панели с различни бутони и когато има проблем, всичко започва да пищи. Трябва да се свържеш с наземния контрол и те ти диктуват къде да отидеш, какво да натиснеш”, разказва Таня.

На третата мисия тя е геолог и метеоролог, трябва да взима проби, да поправя един робот, да оказва първа помощ на командира, на пилота, тъй като има симулация на пострадали. “Бяха припаднали и трябваше да им окажа първа помощ, тъй като малко преди мисията имахме и обучение по първа помощ”, разказва девойката.

“Много хора ми се смеят, като им кажа, че съм пътувала до Марс”, споделя тя. Но усещането е съвсем като при истински полет. Първо я вкарват в капсулата на матрицата до Марс, излитат. Таня заедно с още един геолог метеоролог има задача. Трябва да изпълняват решени чек листове, тоест да проверяват дали всичко е както трябва. След като излетят, трябва да влязат в алтерир, или нещо като предбаза на Марс. Там си обличат астронавтските костюми, изпълняват чек листове за проверка, излизат от алтерир капсулата и стъпват на Марс.

Помещението симулатор на Марс е огромно и светлината в него е приглушена в червено, както се очаква да е на Червената планета. Когато влязат в базата, трябва да включат абсолютно всички бутони. Таня има задача да поправи един робот, който е скрит, трябва да го намери по картата. Има задача и да вземе проби от почвата. Когато се връща вътре, трябва да управлява друг роувър, робот, който се разхожда на повърхността на Марс. Трябва да намери различни кутии, защото се отглеждат растения в среда, каквато се предполага, че ще е близка до тази на Марс.

През това време командирът и пилотът излизат навън, но “припадат”, тъй като се появява пясъчна буря. Екипът, който е вътре в станцията, трябва да ги спаси. “Намерихме кутията с медикаменти и материали за първа помощ. Извадихме едно голямо златно фолио, в което се увихме всички и се завързахме с голям ластик един за друг. И така излязохме навън, за да им помогнем. Когато ги вкарахме вътре, трябваше да им окажем първа помощ и да звъннем на наземния контрол да ни предпише лекарства за тях”, разказва Таня.

“Имаше много стресиращи моменти по време на изпитанията, но не трябваше да показвам притеснение - казва девойката. - За да станеш астронавт, трябва да си много спокоен. Даже някои различни хора се опитваха нарочно да ни провокират, но не се поддадох. Сега като съм си вкъщи, не трябва да избягвам, а да търся стресови ситуации, за да се науча как да преодолявам стреса. Досега често ми се случваше да закъснявам, но се тренирам да бъда точна, защото това е жизнено важно за един астронавт”, споделя Таня.

Тя се прибира от Алабама на 1 септември, но подготовката й продължава. Преди това е била на лагер 2 седмици по астрономия в Белите брези, област до Кърджали, където наблюдават звездното небе, имат лекции, свързани с космоса, черните дупки, слънцето, астро геология, астероиди, наблюдават метеори, занимават се с астро фотография, астрометрия, спектри.

Таня учи в езиковата гимназия в XI клас и догодина, като завърши, ще кандидатства за пълна стипендия в легендарния Масачузетски технологичен институт (MIT) в Бостън. Завършилите двата лагера на НАСА са с предимство в MIT и Харвард, както и при кандидатстване за астронавти. Таня набляга сериозно на английския и руския, които всеки астронавт трябва да владее както майчиния си език.

Като дете тя е имала и други мечти - да се занимава с изкуство. Пише поезия от II клас и миналата година е излязла първата й стихосбирка - “Ще те докосна ли”. От V клас свири на барабани, има и група, ходи на занятия по актьорско майсторство. Но мечтата и целта й е една - да стане астронавт. Затова посещава всевъзможни курсове, кръжоци - по роботика, където участва в състезания на тема космос, на мастър клас по физика. “Гледам в момента да си съставя добро резюме и да вляза в престижен университет, за да мога да стана астронавт, защото селекцията е зверска”, казва с въздишка момичето.

Допълнителна трудност ще й създаде фактът, че България е член на Европейската космическа агенция, но за да има право да изпрати астронавт в космоса, трябва да е пълноправен член, тоест, да заплати такса от 1 милион евро. За да стане астронавт, Таня трябва или да има двойно гражданство, или да се омъжи за американец например.

Засега обаче я вълнуват други неща. Долната възрастова граница за кандидатстване за астронавт е 26 години, така че Татяна има още цели 10 години на учене и усърдна подготовка. “Е, може и да не успея да се включа в първия екипаж до Марс през 2033-та, но искам да стана астронавт. А дали ще е до Луната, до Марс или до Международната космическа станция, няма значение”, казва амбициозната българка. И допълва, че лагерът в Алабама е бил важната стъпка в осъществяването на смелата й мечта.