Теди Кацарова: Ян се появи, когато се бях отказала да търся любовта

Талантливата певица Теди Кацарова е родена в семейството на музикалните ни звезди Силвия и Милчо Кацарови. Тя е завършила Художествената гимназия в София, но любовта й към музиката се оказва по-силна и eдва 16-годишна спечелва известното предаване „Хит минус едно“. Няколко години по-късно издава дебютния си албум „Кадифе“. Той набира огромна популярност и през 1998-ма, Теди е избрана за най-добра ар енд би певица на годината. Талантът на изпълнителката е признат и във Финландия, където тя живее няколко години, докато е омъжена за финландеца Макс Холм. Там тя и рапъра MC Chrsiss участват в конкурса за песен на „Евровизия“ за Финландия и остават само на косъм от първото място. Двамата участват и в най-големия денс фестивал във Финландия – „RMJ“, с аудитория 200 000 души. Теди жъне успехи и като композитор. Нейната песен „Летя“, изпълнена от Васил Найденов и майка й Силвия Кацарова печели първото място на „Бургас и Морето“. В творческата й биография присъства и кавър на хита на Мадона – „Express Yourself”, заедно с „Дийп Зоун Проджект“, който намери място и в много класации извън пределите на страната ни. В момента певицата отново лети на крилете на любовта, която откри в лицето на бившия национал по хандбал от Чехия – Ян.

- Теди, тази година е юбилейна за теб, като ти отбеляза твоите 30 години на сцена с голям концерт и с издаването на новия ти албум „Любов в тъмнина“. Какво те провокира да го наречеш така и коя от песните в него е особено специална за теб?

- Всъщност, всичко започна в периода, в който имаше пандемия. Тя дойде неочаквано за всички нас и тогава преживях и преодолях най-големите си страхове, защото се сблъсках с действителността, като това да загубиш много близък човек, да останеш реално без работа, а дори и кученцето ми почина... Много неща се случиха, след които преосмислих приоритетите си и осъзнах, че най-важното и движещото за мен винаги е работата, а също и най-близките ми хора - да се чуеш с тях и да разбереш, че те са живи и здрави. В този период направихме изцяло онлайн проекта „Любов в тъмнина“. Шведският композитор Дейвид Парк се свърза с мен и създадохме тази песен, която и озаглави албума ми. Тя е точно с това послание, че нашата светлина, любов и движеща сила са  любовта, музиката, изкуствата и това да комуникираме с приятелите и близките си хора. След „Любов в тъмнина“, направихме още няколко различни песни, сред които много специална за мен е „Един за друг“, която е изцяло посветена на този красив момент, когато булката тръгва смело към младоженеца и към олтара. 

- По случай 24 май излезe песента „От Витоша с любов“, която изпълняваш заедно с три китайски момичета. Как се случи този интересен проект и какви отзиви получаваш за него?

- Получих поканата от Китай за този вълнуващ проект и отново всичко стана онлайн. Помолиха ме да създам текста на песента, а те ми подадоха гръбнака - музиката, която е дело на китайски композитор. Трябваше така да го напиша, че да може китайските момичета, които са учили в България да могат да изпеят на български куплетите и припевите. Получи се наистина много интересен проект, изцяло създаден с огромното желание от тяхна страна, защото 24 май е от най-големите празници за тяхната общност от хора, които са завършили в България, а те са много. Там дори имат радио и телевизия на български и това е много голям респект и засвидетелстване на приятелски чувства към нашата страна. Искам да благодаря на Ивета Балевска, която беше свръзката ни за осъществяването на тази песен. След като тя излезе, от много музикални школи и преподаватели получих обаждания, че искат песента, за да я пеят децата. 

- Най-новата ти песен „Сини очи“ се изкачи до първото място в класацията на „БГ радио“. Едва ли е случайно, че любимият ти мъж Ян е синеок – тя на него ли е посветена и той как реагира, когато я чу?

- О, много му хареса песента и да – на него е посветена! Текста го написа Десислава Христова, която също е синеока. (Смее се.) Много съм доволна от този проект. Композитор е Петър Рангелов, а по видеото отново работихме с Костадин Кръстев-Коко.

- Ти имаш силна интуиция. Какво изпита, когато видя Ян за първи път и той как успя да те спечели?

- Беше много странно, че стана точно в периода, когато се бях отказала да търся, когато човек наистина си казва - оставям се вече, ако трябва да ми се случи нещо хубаво, то да си дойде! И реално всичко си стана наистина по много естествен път, явно сме си чакали момента. Като се срещнахме, имах усещането, че сякаш сме се познавали от много време. Ян ме спечели с търпение, доброта и с много разбиране, както и с това, че никога не е в лошо настроение, защото ми е трудно да живея с хора, които са на настроения. С него всичко е различно – имаме еднакви интереси и много допирни точки;  обичаме да спортуваме - той е бивш спортист, обичаме една и съща храна, да пътуваме...

- Минава ли ви вече мисълта за сватба?

- Бъзикаме се на тази тема, но засега все още не сме го обсъждали сериозно. Подписа е просто подпис, няма ли я хармонията между двама души, той не може да помогне. Радвам се, че с Ян още не са почнали да ни разделят, което е добре. (Смее се.)

- На майка ти Силвия Кацарова сигурно не й е било трудно да очарова твоя избраник?

- Да, много се харесаха от първия момент и с баща ми и майка ми, както се казва - зет като мед. Много се разбират и винаги си изкарваме хубаво заедно. През август всички сме поканени на юбилей на бащата на Ян, а миналата година празнувахме юбилея на моя баща. 

- На Ян какво му харесва най-много тук и какво не? С кои наши особености му е най-трудно да свикне?

- Тук обичат чужденци, така че му харесва у нас, дори започна работа на няколко места. Не му допада това, че ако някой му каже например, че ще му се обади за работа в точно определен час и после не се обажда. Това неспазване на уговорки го притеснява. Иначе, като цяло, в България имаме почти същия манталитет като чехите – обичаме да се събираме с приятели и начинът ни на живот е подобен. 

- Ти издаде кулинарна книга „От двете страни на съвършената храна“ Вярно ли е това, че любовта на мъжа минава през стомаха и кои са любимите твои специалитети на приятеля ти?

-  Истина е! С Ян много обичаме да си готвим тайландско, понеже имахме удоволствието да поживеем там в рамките на януари и много ни хареса тяхната кухня – леко приготвени меса със сосове и подправки. От българската кухня много обича таратор, мусака, пълнени чушки с ориз - традиционните домашни гозби, които му представям една по една. (Смее се.) В Чехия също имат много вкусни неща и хубава кухня.

- Кое е най-романтичното нещо, което Ян е правил за теб?

- За рождения ми ден - 29 март, той ме изненада с екскурзия до Рим – да се събудя там ми беше мечта и той реално я сбъдна! Аз съм била много пъти там и в Рим романтиката е от край до край! Двамата много обичаме да се разхождаме с километри и стъпка по стъпка да опознаем всичко. Той всеки ден прави някакви жестове – не е само в това да ми донесе любимия сладкиш, или нещо, което ми е липсвало, а в отношението му. Например ми е свършил парфюма и той отива и ми взима, или пък просто ще ме завие, ако забележи, че ми е паднала завивката...

- С твоя любим планирате ли да посетите и други дестинации и кой е твоят предпочитан маршрут?

- В моята лична класация продължава номер едно да е Йордания. Изключително красиво кралство, с прекрасни места, мили хора и вкусна храна. В Петра съм снимала и клип. С консула на Йордания ни свързва дружба и искам и с Ян да отидем там, защото той още не е бил.

- По време на твоите пътешествие в чужбина, има ли някои обичаи, или традиции, които са те впечатлили особено силно?

- Пак ще дам пример с Йордания. Там още с влизането ти сервират кафе, защото в древността кафето е било с толкова голяма стойност, че е било като разменна монета, както златото. Самите племена там са се кълнели върху чаша кафе и са казвали например: „Аз не съм убил този човек!“, толкова голяма е била силата на кафето! С днешна дата още я има традицията, че когато се урежда брак и родителите на момчето идват да искат ръката на момичето, позволението се иска също върху чаша кафе. Момичето пък трябва да сервира кафето и ако го сервира със сол, значи че не иска момчето, а когато бащата е съгласен и даде позволение казва: „Може да отпиете от своето кафе“, и сделката е направена! Там пият кафето с кардамон, което влияе добре на храносмилателната система.

- С твоята екзотична и атрактивна визия, сигурно си получавала много комплименти в чужбина. Къде мъжете са най-напористи и агресивни в ухажването?

- Почти навсякъде е така. Може би в Египет са най-агресивни, даже се оказа, че  приличам много на една тяхна певица и през цялото време ме бъркаха с нея - направо не можеха да ме опазят! Там даже предлагаха камили за мен, каквато традиция имат! (Смее се.)

- По време на пътуванията ти зад граница, случвало ли се е да се срещаш с шамани, или други хора с необикновени способности?

- Честно казано, досега не съм срещала такива, но съм ходила в много храмове в Индонезия и Тайланд, защото харесвам будистката религия. Тя кара хората да са усмихнати и добродушни, за толкова време там не чух някой да се кара и да гледа намръщено! За тях всичко е преходно, ние идваме на земята да учим уроците си и да се извисим на по-високо ниво. Много ми хареса и храната там - те почти нямат хладилници и всичко е съвсем прясно. В тези страни нямах проблеми със здравето си, защото се готви с любов и с хубава енергия, а всички наистина са усмихнати. У нас, не знам каква е тази мода да гледаш намръщено! Понякога се питам - защо всички гледат лошо - как ще ти се промени положително живота, ако гледаш лошо?! 

- Притеснително ли е за теб това бързо развитие на изкуствения интелект и съгласна ли си със Стивън Хокинг, че това може да се превърне за най-голямата опасност за човечеството?

- Разбира се, в един момент ние сигурно ще започнем да бъдем управлявани от изкуствения интелект, защото хората стават все по-лениви, а за да научиш нещо се иска само един клик разстояние - искат друг да мисли и разсъждава вместо тях. Това е жалко, защото много хора забравиха книгите, комуникацията, забравиха даже да пишат! Ние имаме прекрасна азбука, която трябва да използваме, а сега четох, че имало огромен бум на двойки по български език и литература, което е страшно и ако продължава така докъде ще стигнем?! На мен любим предмет години наред ми беше литературата и българския. По-хубаво от това няма - да можеш да се изразиш красиво и да имаш богата култура.

- Ти често участваш в благотворителни кампании, вкл. и срещу насилието в училищата. В момента коя кауза ти е най-близка? 

- Всичко, свързано с деца е много важно за мен. Трябва да се дава повече гласност на такива кампании, защото за съжаление, когато държавата абдикира нямаме друг шанс, освен ние самите да апелираме и помагаме в такива каузи, колкото и трудно да се събират средства. Харесват ми кампаниите и дейностите, които прави Лео Кадели – човек, дошъл от чужбина, но помага тук – намира подслон за възрастни хора и за семейства в ужасни условия, които вече живеят нормално. Той постоянно помага на някого и ние също помагаме колкото можем. За хората, пострадали от наводненията, Лео Кадели беше организирал голям концерт и кампания за набиране на средства, а никой от политиците ни не помогна, което беше тъжно, докато хората и доброволците си купиха билет и дариха пари, но това за съжаление не бeше достатъчно...

- Силвия Кацарова е признавала, че е била спасена по чудо от катастрофа, след като се помолила на Бог. Ти имала ли си подобни случки?

- Много често съм се лекувала като по чудо, благодарение на адреналина от сцената. Имах участие в Банско, преди което бях на три антибиотика - с висока температура, без глас, с двойна бронхопневмония и петна в дроба, но бях подписала договор и трябваше да пея един час. Не знам какво се случи, но след един час пеене и танцуване на сцената се изпотих, а навън беше само един градус. На следващия ден все едно бях излекувана и даже нямах петна в дроба – адреналинът върши чудеса с хората и често можем сами да се излекуваме, стига да знаем как.

- Имаш ли любима мисъл, или цитат?

- Вчера чух нещо много хубаво в един филм и си го записах – една мисъл на Гьоте: „От какво се раждаме? От любовта. Какво би ни погубило? Липсата на любов. Какво ни помага да успеем? Любовта. Какво трябва да ни обединява? Любовта.“