Тервел Замфиров остава максималист: На косъм, при това най-ниския, но все пак е медал

Дори леденото лице на Тервел Замфиров показа емоции в битката за олимпийския медал. Софиянецът, който след две седмици ще навърши 21 години, обикновено приема философски дори най-драматичните развръзки в състезанията, независимо дали е от печелившата, или от губещата страна. И настоява, че отива на състезания без очаквания, за да избяга от напрежението, но на олимпийски игри няма как да няма емоции...
„Беше доста напрегнато, фотофиниш за трето място, не знаеш дали ще си тръгнеш с медал или не – призна Замфиров, който не пропусна да отбележи, че е можело да постигне и повече. - Един от най-напрегнатите моменти в живота ми, но спортът ме е научил на търпение и уважение. Ако бях станал четвърти, нямаше да съм нещастен. Но се радвам, че нещата се стекоха така, защото донесох медал за България, което е най-голямата ми цел. На финала мислех, че Тим е спечелил медала, а не аз. Оказа се, че не съм си изрязал ноктите и това помогна за фотофиниша. Нямах време да мисля какво се случва. Газ до ламарината и каквото стане, но успяхме да вземем медал. Наистина, на косъм, при това най-ниския, но все пак е медал. Изключително съм щастлив, това е огромна радост за целия ни екип. Червеното трасе ми харесваше повече, затова избирах само него, смятах, че долната част е по-бърза. По принцип съм силен на стръмни терени, равното ми куца повече. Но ще работим с екипа по въпроса, за да оправим това. Знаех, че равната част на червеното трасе е по-бързата и затова исках да съм на по-бавната част там, където съм по-силен. Да мога да избивам на стръмното, пък после да не ме победят на равното. И почти всеки път успях да го направя, само кореецът ме би“.