Тишо превзе Дунав за 37 дни с € 4,80 в джоба

Идеята е от роман на Жул Верн

Приключенецът преодоля 2 500 км сред бури и кораби с каяк

Създава филм и книга за сбъднатата мечта

Никога не е късно да сбъднеш детската си мечта, колкото и щура да е тя. Шуменският полицай Тихомир Радев (47 г.) каза и го доказа - той преплава Дунава с каяк от началото му в Германия, през Австрия, Словакия, Унгария, Сърбия, България до Румъния при вливането му в Черно море. Приключение в режим на оцеляване без световен аналог. Шуменецът буквално “изяде” 2 500 километра за 37 дни. Иначе, почти толкова години отлагал мечтата си - като петокласник прочел “Дунавския лодкар” на Жул Верн и оттогава замечтал да премине по пътя на главния герой.

Постигна го. Завърна се преди дни уморен, брадясал, по-лек с 15 кг., смазан от гребане и емоции, и... усмихнат до уши. “Щастлив съм, че успях не само заради себе си, а и за това, че не предадох доверието на много хора, които ме подкрепяха”, призна авантюристът. Тихомир наистина е невероятен щастливец, защото неговата мечта увлече стотици, които го изпратиха на пътешествието, после следиха в интернет всеки изминат километър по реката от вълнуващите видеоклипове и посланията, които пускаше и неуморно го насърчаваха.

Тишо пое с каяк, купен на кредит за 3 150 лв. Няколко фирми и Община Шумен застанаха финансово зад приключението. Беше разчел, че може да вземе не повече от 30 кг багаж заедно с палатката, риболовните такъми и камерите. Не носеше храна, защото беше наумил да се прехранва с риба и каквото още намери по бреговете на Дунав. Взе пари, за да купува питейна вода. С него през цялото време бе и Св. Николай Чудотворец - хартиена икона, която му подари на изпроводяк неговия съидейник от Шумен Харизан Харизанов.

Тишо стартира на 11 юни от германския град Инголщат и още при първия бивак (от общо 36 б.а.) до град Келхайм, докато си приготвял супа от коприва, привлякъл интереса на хлапаци. И как няма - на носа на каяка се веел немският флаг (винаги сменял на държавата, през която минава б.а.), отзад трибагреника и шуменското знаме. Като научили за пътешествието му, децата хукнали и се завърнали с две хлебчета и три немски наденички. Съпричастието го очаровало, после срещнал и още добронамерени хора. А да има кой да ти проговори и да те подкрепи сред цял гребане във водата е безценно.

Иначе на Тишо нито за миг не му е било самотно: “Не за първи път правя нещо подобно, знаех какво ме очаква. Нямаше време за скука, защото докато си в реката, се бориш да си върху лодката, съобразяваш се с течението, гребеш, а извън лодката първи ангажимент е намирането на храна”. Е, не винаги “трапезата” му е била пълна. В сръбския участък на реката имал тежки дни, в които ориз, даден на границата с Австрия от добри хора и предвидливо разпределен на дажби, влязъл в употреба. “Още преди да съм го изял, нещата се нормализириха”, смее се Тишо. После му отмъкнали и въдиците.

Поне по 12 часа Тишо прекарвал в лодката, на ден рекордът му по гребане е 106 км, но много често се борел с насрещен вятър. “Имаше го на много места и буквално се питах къде останаха нормалните западни ветрове по поречието на Дунав? За цялото плаване само 3-4 дни имах попътен вятър”, споделя приключенецът и обяснява, че насрещното духане вдига вълна, гребането става тежко, все едно бетон бъркаш.

Не по-малко опасно е и разминаването с круизни кораби в теснините. На австрийска територия Тишо имал много срещи с туристически кораби и бързи моторни яхти, с каяка лавирал между тях, а ситуацията наподобявала врящ казан. По същия начин било в района на Будапеща - най-красива гледка се откривала от реката към града, но в същото време било и опасно от кораби. “Движат се наляво, надясно, отгоре, отдолу, не знаеш откъде да се пазиш. В реката трябва да се предвидят маневрите, а корабите нямат мигачи, беше си риск...”, казва приключенецът.

Бурите в реката също не са за подценяване. Не са като в морето: “В морето минава време, докато се вдигне вълната, а в реката, докато духне вятъра, вдига вълна и те облива целия”. Тежки бури документирал и в палатката на сушата. Платненият му “дом”, подарен от шуменските скаути обаче, издържал. В сравнение с тези рискове комареното нашествие било песен, царували най-вече в българския участък на Дунав.

“Затова, когато си предприел такова пътуване, е нужна 100% мобилизация и концентрация, няма място за сантименталности и във водата, и на брега. Не е страшно, че си сам”, казва Тишо. Съветва: “Ако искаш да усетиш мястото, планина примерно, отиди сам, въпреки риска. Оставаш ти и природата. Същото беше и при мен - нямаше място за отпускане!”

Нищо че е полицай, Тишо не носел оръжие. Само нож, който му бил нужен в бита. Готвел, перял се, къпел се, но не искал да рискува бръснене и инфектиране с речна вода по време на плаването. Винаги се снабдявал и с питейна вода, затова си взел и пари. За 37 дни разходът му бил само 4,80 евро, защото единствено в австрийски ресторант му казали, че и тяхната чешмяна не е годна и му продали две газирани води. Навсякъде другаде намирал чешми или хората му посочвали откъде да си налее.

Невероятно, но приключението на Тишо започва от една книга и по време на плаването спасил роман. На влизане във Виена забелязал два кораба до брега, после видял, че са с топла връзка и чул детска глъчка. Това била 23-та гимназия на Виена, която се намира на вода. Изведнъж нещо изхвърчало, цопнало във водата. Оказало се книга на английски, която Тишо сушил през територията на две държави. “Мястото є не е във водата, а в градската библиотека на Шумен, нека всеки, който иска да може да я вземе и прочете”, казва ценителят на писаното слово.

След приключението също сяда да пише. “Ще разкажа дали в пътепис или друга форма каквото съм преживял, защото нито снимките, нито видеото могат да пресъздадат това, което е било тука, вътре в мен по време на това плаване. Само химикалчето може да го направи”, казва сладкодумецът. Разбира се за приключението по Дунав ще има и филм, а амбицията на Тишо и Харизан е той да се завърти в българските училища. Децата трябва да разберат, че в днешния дигитален свят има и други предизвикателства. А възрастните - стига сте мечтали във фотьойлите, действайте!