Треньорът на ЦСКА Александър Томаш обяви в интервю пред bTV как се е чувствал в първите дни начело на тима и как мотивира играчите.
"ЦСКА винаги е било тежка диня. Моментът може би не беше най-добрият, но, както винаги съм казвал, на ЦСКА не се отказва", заяви Томаш. В 17 мача тимът има 9 победи и 3 загуби, а Томаш обяви как оценява това представяне на тима: "Не съм доволен, аз съм максималист и искам повече! Наясно съм със ситуацията и в състоянието, в което аз и моят екип поехме отбора. Загубите не са приятно нещо, оставят горчив вкус, но пък те са тези, от които може да се учим".
Относно подготовката за пролетния дял от шампионата той допълни: "Аз нося пълната отговорност в спортно-технически план. Аз и моят екип даваме посоката, даваме профилите на играчите, които търсим и ги спускаме към скаутското звено. Те подготвят хората и ни ги показват. Аз одобрявам, или не. Когато одобря - започва да се работи - кариера, психологически профил, гледа се на живо и то - не един път. След това аз разговарям лично с футболиста и ако всичко това съвпадне с визията на ЦСКА, се дава на изпълнителния и спортния директор, които са длъжни да преговарят за привличането му. Това е тайната, която всички искат да разберат - кой носи цялата отговорност".
"По-трудно е в момента идентичността на отбора да бъде разбрана от наемниците. Не ме разбирайте погрешно. Има много добри футболисти, които са наемници. В България сме свикнали да казваме заплатаджии. Има и доста отдадени футболисти, които са закърмени с идеята. В момента, в който аз и екипът ми стъпихме на "Панчарево", доста добре сме запознали футболистите, не само в какъв клуб са, а че това е една институция. И ако те не го осъзнаят, лека полека те ще отпаднат", заяви още наставникът на „армейците“.
На въпроса как в клуба през 2003 г. са играли само 8 чужденци, а сега те са 18, Томаш обяви, че няма как той да обясни разликата и че играчите му ще трябва да разберат по трудния начин, че не са в ЦСКа само за едната заплата, а е начин на живот: "Навремето, когато си отидех на село, много обичах вечерите, всички сядахме на масата и аз слушах големите какво ще говорят... Наскоро видях един колаж - Коледа през 80-те години и сега през 2024 г. На едната снимка хората са усмихнати, контактуват, говорят си, а на другата - всеки е с телефона. Как да ви обясня разликата преди и сега? Ние трябва да се адаптираме, да намерим пътя към футболистите, да ги докосна, за да ги обединя. Да знаят, че не излизат само за заплатата. Това е страст, начин на живот!".