Трима лекари будители - творци, дарители, мечтатели...

От незапомнени времена мисията на лекаря е свързана с будителството, просвещението, духовното израстване 

Тримата лекари, за които разказваме накратко, олицетворяват хармонията между науката, културата и родолюбието

Днес е Денят на народните будители, учреден през 1922 г. като празник на науката, културата и българския дух. Избраната дата 1 ноември е един от календарните празници на св. Иван Рилски (19 октомври) по нов стил. Инициативата е на видни интелектуалци, които в обръщение към министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски подчертават: “Св. Иван Рилски е останал в народната памет като образец за всеотдайност, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството...” Същевременно обичаният светец и небесен застъпник придобива известност заради своята дарба на лечител - не само на телата, но и на душите на своите съвременници през далечния Х век.

Лечителската практика, последвана от модерната медицинска наука, е факт при редица представители на интелигенцията и духовенството. Може би най-известният пример е с отец Матей Преображенски (), запомнен с революционната си дейност, но и със своите познания по народна медицина. Ярки свидетелства за лекари, които в пълния смисъл на думата са будители на нацията, са д-р Петър Берон (1799-1871), д-р Иван Селимински (1799-1866), д-р Георги Миркович (1826-1905), д-р Стоян Чомаков (1819-1893), д-р Васил Берон (1824-1909) и др. За някои от тях сме писали в тази поредица, но този път ще се спрем на трима днешни български лекари и изявени съвременни будители.

Въпреки че за будителството и родолюбието възрастта определено не е първостепенен фактор, ще започнем от най-младия от тримата. Д-р Милен Врабевски, роден през 1968 г. във Варна, е възпитаник на Медицинския университет в своя роден град. Ръководи солидна научноизследователска компания по медицина, която се ползва с престиж далече извън границите на България. От много години е в основата на десетки, ако не и стотици научни, културни и образователни инициативи у нас и сред българските общности в чужбина. През 2007 г. потомъкът на видния възрожденски деец и революционер Хаджи Станьо Врабевски създава “Фондация Българска Памет”. Основната задача, както можем да прочетем в сайта на фондацията, е „... осъществяването на съвременната идея за национална идентичност в перспективата на европейската принадлежност на България и равнопоставеност на диалога между културите...” Инициативите на д-р Врабевски и фондацията са в подкрепа на образованието и реализацията на младите хора от България, Сърбия, Северна Македония, Албания, Молдова, Украйна... Не можем да не споменем и активната дейност за преодоляването на демографската криза и устойчивото регионално развитие. През последните години д-р Врабевски полага много усилия за подкрепа на българската общност в Албания, осигурявайки на нейните селища не само книги, учебни пособия, компютри и т. н., но дори и линейки и пожарни автомобили! Наред с грижата за многодетни семейства, програмата “ин витро”, финансовата подкрепа за ученици, студенти, хора на изкуството, науката и културата, спортисти и т. н., д-р Врабевски и фондацията развиват ред “чисто” будителски проекти. Такива са серията изложби, посветени на св. св. Кирил и Методий, кан Тервел, св. княз Борис - Михаил, цар Самуил, както и на феномена “Народни будители”. Те са представяни с успех в страната и чужбина, вкл. в Европейския парламент. По време на 26-те проведени досега образователни семинара повече от пет хиляди деца от нашите общности в различни държави се запознават отблизо с България, нейната история, култура и настояще. С инициативата “Път към университета” се финансират кандидат-студентски курсове и срещи за професионалната ориентация на млади хора от отдалечени райони. По идея на д-р Врабевски съвместно с издателство “Просвета” фондацията публикува учебното помагало в две части “Моята България”, дарявано на училища в страната и чужбина. Наред с всичко това д-р Милен Врабевски е композитор на концептуална рок-музика! Привлича в групата си “звезди” от световна сцена, които се превръщат в истински приятели на България. Благодарение на неговите усилия през 2015 г. в София беше издигнат първия (на практика единствения засега!) паметник на велик български владетел - цар Самуил. Отново на д-р Врабевски дължим възстановяването на българското военно гробище в Ново село, Струмишко (Северна Македония), където всяка година на 6 май се почитта паметта на падналите за Отечеството във войните за национално обединение.

Проф. д-р Георги Байчев е роден през 1960 г. във Велико Търново и е един от водещите специалисти по хирургия и онкология в България. Както споделят неговите пациенти, „... прекрасен лекар, човек с душа и сърце...” Възпитаник на Медицинския университет в Плевен, проф. Байчев има специализации в САЩ, Италия, Германия и Великобритания и е член на авторитетни международни научни организации. Автор е на солидни монографии и много други научни публикации. Основната му месторабота е Военно-медицинската академия в София, но преподава и в Плевен, същевременно провежда безплатни медицински прегледи в родното си Търново и редица други градове. Наред със своята работа на медик и университетски преподавател, проф. Георги Байчев притежава разностранните таланти на писател, историк, фотограф... Държим да отбележим неговите авторски книги “За сънищата и спомените” (2011), “Недоразказани истории” (2022), издадената в две части “Лекари мечтатели” (2023-2025), от чието заглавие заимствахме и част от онова на тази скромна статия. Тези книги, а и други изяви на проф. д-р Байчев, са ярко свидетелство за неговите енциклопедични знания, дарба на разказвач, любов към българското минало, преклонение пред постигнатото от предците. Книгите си професорът медик дарява безкористно на своите колеги от цялата страна, на библиотеки, читалища, болници...

Роден през 1955 г. във Васильовци, Ломско, проф. д-р Иван Гаврилов е възпитаник на Медицинския университет в София и е водещ специалист по хирургия и онкология. През годините е извършил над 20 хиляди операции и е спасил хиляди човешки животи, прилагайки новаторски методи, нерядко за първи път в България. Освен с приносите си в медицината проф. Гаврилов се отличава с неуморната си родолюбива дейност - реставрация на храмове, изграждане на параклиси и на десетки паметници на бележити българи - Васил Левски, ген. Владимир Вазов, полк. Борис Дрангов и др. Същевременно “възрожденецът от Северозапада”, както е наричан проф. Гаврилов, издава книги, организира концерти, подпомага десетки музеи, читалища и библиотеки в различни градове в цялата страна (Лом, Монтана, Троян, Тутракан, Силистра, Петрич, Ахтопол, Тетевен, Кюстендил, Берковица, Чипровци, Кърджали, Малко Търново, Несебър, Бургас, Белоградчик, Айтос и др.), както и при нашите общности зад граница. До негови дарения (икони, старинни карти, картини, книги, други ценни артефакти) можем да се докоснем в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, Националния етнографски музей, Националният военноисторически музей, “Паметника на свободата” на връх Св. Никола в прохода Шипка, мемориала “Петрова нива” в Странджа, Националния музей “Васил Левски” в Карлово, парахода “Радецки”, крепостта “Баба Вида”, Софийска духовна семинария “Св. Йоан Рилски” и т. н. През последните години проф. Гаврилов учредява над двадесет стипендии за срок от 5 години за даровити ученици от гимназии в цяла България и организира екскурзии за деца до българските паметни места в Букурещ. Докторът родолюбец се посвещава на идеята за изграждането на паметници на Апостола, както сам споделя, „... във всяко населено място...”, в което няма такъв. Така са издигнати паметници в Батак, Ахтопол, Петрич, Алфатар, Чипровци, Белоградчик, Брегово и др., както и при бесарабските българи в Украйна и Молдова. С лични средства проф. Гаврилов осигурява годишната награда на Фондация “Васил Левски”, връчвана на изявени изследователи и популяризатори на делото на Апостола на свободата.