Тръмп и Путин в пряк конфликт, засега с усмивка

Поне досега Москва не е била наказвана сериозно от Вашингтон

Няма да спрат приходите на Русия от петрол

Кой ще се смее последен - Тръмп или Путин? На този въпрос търсят отговор сега не един и двама политически коментатори от големите столици на Западна Европа. Зададоха си го завчера, когато Доналд Тръмп обяви нови и тежки според него санкции срещу руските петролни гиганти “Лукойл” и “Роснефт”, които повече няма да могат да използват долара, за да фактурират доставките си из земното кълбо, тоест алъш-веришът им ще се срине.

Владимир Путин реагира в Москва, определяйки ограничителните мерки срещу руския петрол като “враждебни”, след което обаче последва реплика от сорта на “Хич не ми пука!”. Колегата във Вашингтон пък му припомни с усмивка на уста, че пилците се броят наесен според поговорката или всъщност след шест месеца, значи напролет. Тогава Кремъл щял да почувства тежестта на мерките срещу неговата търговия с горива и щял най-после да седне на масата на преговорите за мир в Украйна.

И из медиите в Германия, Италия и Париж заваляха въпросите: Ще проработят ли санкциите на Тръмп срещу Русия на Путин? Какво наистина е заложено на карта в геополитически план и дали от сценката няма да се възползва трета страна? Каква е тежестта на Китай и Индия във военните уравнения на Русия, след като те купуват най-много суров петрол от Москва? Какъв е бил успехът на предприеманите и в миналото от Вашингтон подобни наказателни инициативи?

Защото това не е първият път, когато американската администрация налага санкции срещу руските производители и дистрибутори на петрол. Преди Доналд Тръмп да набележи завчера суровите мерки срещу “Лукойл” и “Роснефт”, неговият предшественик Джо Байдън се бе опитал да ошамари по подобен начин руските “Газпром нефт” и “Сургутнефтегаз”. И сега, и преди, санкциите се основават на много прост и на теория мощен принцип - споменатата невъзможност ударените руски компании да получават срещу продуктите си американска пара. А тъй като доларът е валутата за разплащане за всички международни транзакции със суров петрол, само тази забрана би трябвало значително да намали приходите на големите руски петролни компании.

Но може ли тази забрана да проработи? - запита меродавният италиански всекидневник “Кориере дела сера”. Отговори така: опитът на “Газпром нефт”, която е контролирана от московското правителство чрез “Газпром”, и на “Сургутнефтегаз” подсказва друго. Защото според вестника приходите от износа на тези компании не са намалели значително, откакто миналия януари и точно преди встъпването в длъжност на Тръмп санкциите са били наложени от Министерството на финансите на САЩ. Все пак частичните макар и малки загуби на взетите на мушка от Вашингтон две петролни компании обаче подсказват, че сега нещо може да се промени.

В интерес на истината Тръмп никога не се е интересувал от прилагането на санкциите, наложени от неговия предшественик, и почти е бил разпуснал персонала на Службата за контрол на чуждестранните активи - органът на Министерството на финансите във Вашингтон, който управлява наказателните мерки. Но сега за “Кориере дела сера” санкциите като нищо могат да проработят, защото с малко неочакваното си решение Тръмп заложи доверието в него на карта, а това означава, че залогът е много висок. В същото време италианският вестник подчерта дебело, че най-вероятно въпросните мерки ще подкопаят леко, но не и напълно, приходите от петрол на руското правителство.

Защото основният купувач на руски петрол остава Китай, който само през септември е закупил над 50% от общия износ на двете компании, като според базирания в Хелзинки изследователски център “CREA” им е заплатил 3,3 млрд. долара. Разбира се, сега Пекин би могъл да се възползва от инициативата на Тръмп, за да принуди Москва да фактурира суровия петрол в юани, като по този начин ще разшири международната роля на валутата си.

Освен това Пекин има три сериозни причини войната в Европа да продължи - преди всичко може да купува суровини от Русия на относително ниски цени, благодарение на преговорната си сила като основен купувач. На второ място покрай войната в Украйна Народната република се радва на намаляващото внимание на Съединените щати към индо-тихоокеанския театър на военните действия и към Тайван - ключови за китайските интереси региони. Накрая Китай черпи все повече информация от Русия за иновациите в областта на може би най-важния в съвременната война атрибут - дроновете, включително украински, както и за интеграцията между дронове и изкуствен интелект. А тази информация позволява на страната да развива и модернизира с ускорени темпове конструирането на дронове не само за военни сили, но и за прилагането им в гражданската икономика. И може би точно поради тези три причини Си Дзинпин все още не дава никакви признаци, че иска да намали покупките на суров петрол от Русия до степен да принуди Москва да спре войната.

Що се отнася до Индия - вторият по важност вносител на суров руски петрол с дял от около 35% от покупките и платени 2,6 млрд. долара през септември, според анализаторите в Западна Европа тя вероятно ще забави вноса, но няма да го спре. По простата причина, че правителството на Нарендра Моди може да повлияе директно, разбирай да спре, само върху около една трета от вноса на суров петрол от Русия. А макар някои големи частни вносители в Делхи да обявиха, че ще избягват занапред доставки от “Роснефт”, не е никаква тайна, че руският петрол може да пристига в цистерните им от други източници.

Доколкото до “Лукойл”, остава важен отговорът на въпроса колко дълго компанията ще може да продължи международните си операции като изцяло частно дружество? Ами колкото и невероятно да изглежда, след близо четири години конфликт в Украйна, според в. “Кориере дела сера” мощното руско дружество продължава все така безпрепятствено да управлява своите рафинерии в страните от Европейския съюз Холандия, Румъния и България, както и дистрибуторските си мрежи в Белгия, Холандия и другаде. За капак “Лукойл” все още е активен партньор в съвместни проекти за проучване и производство в Русия и Близкия изток с някои от големите западни петролни концерни. Става дума за британския “BP” и американския “Exxon” по газовия проект “Шакалин” в Русия, за италианския “Eni” в Казахстан по проекта “Кашаган”, настъпателно е и сътрудничеството с американския гигант “Шеврон”, “Лукойл” е все още изключителна активен и в Ирак.

Така че въздействието върху Москва на новите санкции на Тръмп предстои да се види. Но от всичко казано до тук е ясен един извод - те няма да спрат приходите на Русия от петрол. Но биха могли да ги намалят допълнително и тази “ерозия” може постепенно да накара Путин да осъзнае, че вече няма друга алтернатива освен да замрази конфликта с Украйна. А точно това иска от него Тръмп.