Труд
Автор:
Проф. Боян Дуранкев
Ако не знаете, никоя друга страна, която днес е богата по БВП на човек от населението, не е била толкова протекционистична в своята история, колкото САЩ (също Великобритания и Испания в някои периоди).
След като САЩ развиха своята индустрия стремглаво - благодарение на протекционизма, след това заговориха за „свободно движение на хора, стоки и капитали“, което беше в техен интерес. Всъщност „свободната търговия“ съсипа редица местни икономики на средно и по-слабо развитите страни, когато субсидирани или с по-висока производителност продукти от защитниците на „свободната търговия“ се предлагаха на техните пазари. Справка: България след 1990 г.
Обратно, диктаторски режими в други страни, които не се поколебаха да защитят определени сектори на своята икономика или чрез забрана на внос, или чрез високи и съсипващи тарифи, просперираха. Справка: Япония, Южна Корея и Сингапур. Друга справка: България след 1944 г.
Знаете ли колко автомобили внесе Япония през 1946, 1947, 1948, 1949 и 1950 г.? 1. До тогава фирмата, която правеше текстилни машини - Тойота, лека-полека навлезе и се укрепи в този бизнес с подкрепата на държавата. Днес Тойота е един от големите лидери в този сектор. Знаете ли, също така, компанията, която търгуваше с риба, плодове и зеленчуци и се казваше „Три звезди“, но се закриляше от държавата в индустриалното си начинание? Може би днес имате смартфон или телевизор Самсунг?
Да припомня, че в Южна Корея диктаторът генерал Пак въведе „Петгодишните планове за икономическо развитие“ през 1961 г. - почти едновременно с България. По това време там се преследва пушенето на вносни цигари, забранено е пътуването зад граница, за валутни престъпления се е полагало смъртно наказание. Луксът е бил... бисквити! И т.н.
Ако Япония, Сингапур, Южна Корея, Китай, Индия, България и т.н. през средата на ХХ-ти век бяха прибягнали до „свободната търговия“, днес всичките щяха да са третокласни държави.
Да се върнем към САЩ.
Когато Адам Смит пише дебелата си книга, която не е харесвал и самият той, ги е съветвал да внасят „свободно“ чужди стоки, за да осъществят напредък. 1791 г. Александър Хамилтън обаче чете доклад пред Конгреса, в който доказва че щатите трябва да защитят своите „индустрии в период на детството“. Към 1820 г. средната ставка на тарифите е повишена до 40%!
Ейбрахам Линкълн е велик защитник на американската индустрия. Той продължава с идеята за „защитата на местната индустрия“ и с огромни инвестиции в инфраструктурата - канали, пътища и мостове, за да подпомогне тази индустрия. тарифната ставка върху вносните индустриалните продукти е до 50% преди Първата световна война. Най-високата в света!
По време на Голямата депресия е въведена известната тарифа на Смут-Хоули (Smoot-Hawley Tariff), официално известна като Тарифния закон от 1930 г. (Tariff Act of 1930). Този закон е един от най-известните и спорни търговски закони в историята на САЩ. Законът увеличава вносните мита върху над 20 000 стоки, като средното ниво на митата се повишава до около 60%. Средната тарифа върху промишлената продукция е до 48%. Разбира се, основната цел на закона е да защити американските производители от чужда конкуренция, като се направи вносът на стоки по-скъп и по-малко привлекателен за потребителите.
Едва след Втората световна война САЩ - когато са неоспорими индустриални световни лидери, започват политиката на „свободна търговия“, но - забележете! - никога не въвеждат нулев тарифен режим, който е наистина „свободна търговия“.
Да се върнем към Тръмп. Той завари наистина по-добра икономика, отколкото тази, която завеща на Байдън преди години. Но американската икономика все още е в някаква степен деиндустриализирана (Клинтън и Обама, бейби!) и сега започва да гради защитни стени, за да върне и „бегълците-индустриалци“ („иначе ще станете конкуренти на страната ми!“), и да внесе безмилостно европейски и други производители („произвеждайте същите продукти, които преди ни внасяхте, но сега - тук!“).
Затова сега въвежда митата и за Мексико, и за Канада, и за други страни. Производството на стомана да се завърне у дома, в САЩ! И след това - от него да се правят американски машини за производството на машини, американски машини за производството на потребителски стоки, американски потребителски стоки. Ще има и за износ!
Бил сложил „пранги на свободната търговия“! Че кой го е еня за „свободната търговия“, освен Институтите за пазарна икономика?! Приказките са за дечица от племената на аборигените, а бизнесът е сериозно нещо!
Вместо да се учудваме, да размислим какво ни очаква. Най-лесното е, у тръмпопоклониците от първия ред и корупционерите в и около правителството, да се набута страната с още покупки на военна техника, на технологии, на американски стоки, нали сме 51-вия?! Ще има и красиви моментални снимчици с Него.
„За това сме от готови по-готови, любими другарю Тръмп!“, все някой росен-росен ще го изтърси!
Ще ви разкрия най-голямата държавна тайна на България.
Тя не е колко ще е бюджетния дефицит, според който ние сме фалирала държава - все сме на „мъртво червено“, барабар с обърканата министърка.
Най-голямата държавна тайна е: нашите предни 240, плюс онези от МС, хал хабер си нямат как да реагират на ситуацията!
Затова ще помагаме на американската индустриализация, „генерал, бъди готов“!
Но по-голямата българска беда е че ние, като страна-членка на Европейския съюз, все още нямаме представа какво се мъти по този въпрос в Брюксел, освен известното „сътрудничество, разнообразие и приобщаване“. Засега! Впрочем, още ли гледат в ЕК какви са дяловете на „мъже, жени и други различни“?!
Докладът на Драги за деиндустриализацията и технологичното изоставане на ЕС май събира някъде прах, или идеята е „да вземем още кредити и да ги раздаваме на поразия“?!
Ще ви чакаме плана-отговор за реиндустриализацията и на ЕС, и на България. Срок: 1.05.2025 г. - празника на труда.
Междувременно да успокоя тези, които никога няма да бъдат допуснати до референдум: ако Тръмп каже, че в света има само един пол, България ще е първата, която ще го докаже.
