Тръмп с поглед към политическото детство на САЩ

Американският политически елит и след 120 години е с имперския англосаксонски импулс

Доналд Тръмп е последовател на кавалериста-миротворец Теодор Рузвелт

„Последният път, когато Америка имаше толкова силен кандидат, беше Теодор Рузвелт“, написа в социалната мрежа "Х" милиардерът Илон Мъск на 15. 07. 2024 г. „Труд“ писа за тази прилика на 11. 11. 2016-а в „Тръмп помита либерализма, предстоят световни промени“: „Редица знакови личностни успоредици могат да се прокарат между Тръмп и Теодор Рузвелт.“

Налага се да се върнем към тях сега, когато след броени дни републиканецът Доналд Тръмп трябва за втори път да влезе в Белия дом. Да се види какво витае в главата му и какво да се очаква от него. След два предизборни атентата през 2024-а. Също два пъти - през 1912-а и 1916-а пак по време на преизборни кампании две покушения стигат и републиканеца Рузвелт.
Много скоро, след като 13 британски колонии обявяват на 4 юли 1776 г. Декларацията за независимост, САЩ проявяват мерак за териториално разширяване. Особено след 1783 г., когато Британското кралство признава независимостта им. Век по-късно Щатите като ярък представител на европейския империализъм се утвърждават като агресивна колониална държава.

Президент в епохата на разцвета на американския империализъм и протекционизъм от началото на 1897 г. е Уилям Маккинли. През 1898 г. САЩ водят война с Испания, приключила с окупация на Куба и Филипините, също и на Порто Рико. Анексирани са и Хавайските острови.

Преизбран е Маккинли през 1900-а г. и негов вицепрезидент става Теодор Рузвелт. Вече целунат от славата кавалерийски полковник, участвал в окупирането на Куба. Това е неговото време в ранния възходящ имперски период на САЩ. Година по-късно след убийството на Маккинли той е президент.

Със съответна идеология, ярко представена от сенатора републиканец Алберт Беверидж на 16. 9. 1898 г. като предизборна реч, допринесла за популяризацията на основите на външната политика на САЩ в началото XX в. Наречена е „Маршът на Знамето“, вкарва редица изрази в устна и писмена употреба и до днес.

Като „географско предопределение“ и „самоотбрана“, „превалиращ интерес“ и „политическаблизост“. Особено на любимите от почитателите на американските териториални придобивки „божествена мисия“ и „присвоено Свише звание“. Ето откъде идва MAGA на обладания от месиански страсти Тръмп, ето как на тръмпистите като Мъск им изглежда Америка Отново Велика!
Пак идеологът Беверидж: „Бог ни е дарувал като на свой избран народ славна история, изпълнена с вяра в нашата мисия, история на държавници, разпространяващи границите ни върху непознати земи и диви територии. Нима народ, ползващ се с Неговото особено благоволение, ще загнива в собствения егоизъм, както правят държави, избрали страха за своя участ, като Китай, Индия и Египет?“

Този подход се насажда в Щатите още когато през 1776 г. са били само с 4 милиона население с предимно криминално, според британските закони, минало. Беверидж не случайно се позовава на може би най-важния от отците-основатели Томас Джеферсън, наричайки го основателно „първият империалист на Републиката“.

Да, такъв е бил оглавилият комитета за създаването на Декларацията за независимоста и трети президент на САЩ, силно желаещ да види Куба като американски щат! По негово време се придобива огромната територия от Мисисипи до Скалистите планини и от Тексас до британските владения на север.

„Тогава започва маршът назнамето!“ - пише Беверидж - „когато Джеферсън се подчини на присъщия си вътрешен англосаксонски импулс, на паролата, която оттогава е думата „Напред!“ На нашата страна е предназначено да стане фактор за мира в целия свят.“

Над 120 години оттогава, а американският политически елит е все същият! Ето я същата мисия „от Горе“, ето я мотивацията за световно господство, а то е нещо повече от хегемония. Да, два пъти в една история, както и в една река, не може да се влезе, но в някакво нейно подобие на мнозина горещо им се иска, някои и опитват, особено като наближат пределна възраст.

Беверидж от времето на детството на американския неоколониализъм: „Щом Англия може да управлява задгранични земи, значи и Америка може. Ако Германия може, значи и Америка може. Ако те могат да контролират протекторати, значи и Америка може. Ние не можем да напуснем земя, на която Провидението е разгърнало нашето знаме. Наш дълг еда спасимтази земя за свободата и цивилизацията.“

От известно време заместват „цивилизация“ с „демокрация“, иначе аргументацията е все същата. Ето един аспект от 1898-а: „Бъдещите конфликти задължително ще бъдат търговски - борба зa пазари, търговска война за съществуване. А златното правило за мира е здравината на заеманото положение и гаранциите за военна готовност.“

Тук е целият Доналд Тръмп, в това е последовател на кавалериста-миротворец Теодор Рузвелт. И в предишния си мандат водеше люти търговски войни не само с икономически санкции, въобще не крие, че след 20 януари ще прави същото още по-яростно. Посяга да грабне Гренландия и Панама, вижда Канада и страните в ЕС като неоколонии. Стръмно ще въоръжава САЩ и васалите!

Тръмп вече го играе и миротворец, с един замах, най-много с два, ще реши каквито са изостанали по света конфликти. Теодор Рузвелт през 1906 г. става първият американец носител на Нобелова награда за мир за посредничество за сключването на руско-японския Портсмутски мир. Изключителна личност, забелязал и България за нещо значимо!

През януари 1914 г. той казва за „New York American : „Да се притечем на помощ на един достоен за уважение народ, какъвто е българският... Да помогнем на този народ, който се бори срещу общия враг на християнската цивилизация, жертвайки се, за да задържи мюсюлманските орди в Мала Азия.“

Тръмп е борбен и енергичен мъж, но и в тази област подражава на Рузвелт, широко известен по онова време с изключителната си енергия и буквално юношески хъс за всичко ново и предизвикателно. В много начинания е първият - да кара кола и самолет, да се потопи в океана с подводница и тям подобни.

За него посланикът на Великобритания казва иронично: „Винаги трябва да знаете, че президентът е на около шест години.“ Днес Тръмп опитва да върне слабеещия хегемон САЩ в политическото му детство. При великите амбиции в началото на миналия век. Свиква разединените и обезверени американци за нов марш под онова „Знаме към нови земи“, към Луната и Марс след него е и Мъск.

От задънната улица се предпочита връщане в политическото детство, а не напред, тъй като такава посока не се открива. Тръмп наследява силно сегментиран свят, а Западът вече не създава архитектурата на международните отношения.
Различни са условията, при които се е паднало да действат двамата държавници. 100-те дни след 20 януари са за връщане към реалностите. Едно е да започваш във време на национален възход, друго е в период на всестранна вътрешна деградация. Едно е да влезеш в Белия дом на 40 - след военни подвизи, друго е на 75 след два-три фалита.

Едно е фактически да си недосегаем за врагове на остров между два океана, друго е срещу Русия и Китай с огромни възможности да унищожат страната ти няколко пъти от вода и по въздуха. Огромната пречка за великите амбиции на Тръмп е здравата връзка на Русия и Китай пряко срещу САЩ. И двете днес са забележимо по-различни, отколкото бяха по време на първия му мандат.

Не случайно двете рязко увеличиха военноморските си сили и двустранното си взаимодействие. Той обича да създава прецеденти, сега дава знак за готовност да се договаря за прекрояване на глобуса, но със скритата мисъл да ги надхитри.
Едва ли ще успее, Си Дзинпин и Владимир Путин въобще не са за подценяване заедно и поотделно. Тръмп е разумен държавник, най-вероятно ще играе по примера на Теодор Рузвелт и ще с бори както за доброто на Америка, така и за Нобеловата награда за мир.