Труд
Автор:
Труд онлайн
Москва се противопоставя на всяка сделка, включваща разполагането на мироопазващи войски в Украйна
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е разговарял с президента Путин за войната в Украйна в първите потвърдени разговори между президент на САЩ и руския лидер от почти три години насам. Без да разкрива подробности, Тръмп заяви, че е „постигнал напредък“ към постигането на мир в Украйна, съобщава The Times.
„Искаме да спрем войната между Украйна и Русия“, каза той на борда на Air Force One.
Тръмп обаче не пожела да разкрие дали разговорът му с Путин се е състоял преди или след встъпването му в длъжност като президент на 20 януари.
„Имал съм го. Нека просто кажем, че съм го имал... И очаквам да имам още много разговори с Путин“, каза той.
"Ние харчим стотици милиарди долари. Те може да сключат сделка, може и да не сключат сделка. Може да станат Русия един ден, може и да не станат Русия, но нашите пари са там и аз ги искам обратно. Вече им казах, че искам еквивалента в редкоземни метали, около 500 милиарда долара. И те всъщност вече са се съгласили с това, така че поне не се чувстваме като глупаци“, каза той пред Fox News.
Известно е, че Путин не е разговарял директно с американски президент след телефонния му разговор с президента Байдън 12 дни преди Русия да нахлуе в Украйна през февруари 2022 г., предизвиквайки най-голямата война в Европа от 1945 г. насам.
В петък Тръмп заяви, че „вероятно ще се срещне“ с президента на Украйна Зеленски тази седмица. Той не даде други подробности и не беше ясно дали има предвид среща лице в лице или видеоразговор. Зеленски заяви, че американски официални лица трябва да пристигнат в Киев преди Мюнхенската конференция по сигурността, която започва в петък.
Украинският лидер ще се срещне в Мюнхен и с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс. Ванс, който е отявлен противник на американската военна помощ за Киев, заяви в навечерието на тоталното нахлуване на Русия, че „всъщност не го интересува какво ще се случи с Украйна, по един или друг начин“.
Самият Тръмп в понеделник остави отворена възможността Украйна „някой ден да стане руска“.
„Те може да сключат сделка, може и да не сключат сделка. Някой ден може да са руски, а може и да не са“, каза Тръмп в интервю за Fox News.
„Но ние ще имаме всички тези пари там и аз казвам, че си ги искам обратно.“ Той добави, че предлага американската помощ да бъде разменена срещу природните ресурси на Киев - например редки минерали.
Президентът Зеленски с президентите Макрон и Тръмп миналата година преди повторното откриване на Нотр Дам
Кийт Келог, пратеникът на Тръмп по въпросите на Украйна и Русия, се очаква да пътува до Украйна на 20 февруари, след конференцията. По непотвърдени данни Келог може да отиде в Москва преди пътуването си до украинската столица.
От Кремъл отказаха да съобщят дали Путин е разговарял с Тръмп. Високопоставен руски служител обаче се опита да омаловажи очакванията за скорошно прекратяване на огъня в Украйна.
„Важно е думите да бъдат подкрепени с практически стъпки, които да отчитат легитимните интереси на Русия, демонстрирайки готовност за изкореняване на първопричините за кризата и признаване на новите реалности“, заяви Михаил Галузин, заместник-министър на външните работи на Русия. „Конкретни предложения от такъв характер все още не са получени.“
Миналата година Путин заяви, че не може да има мир, ако Украйна не признае руското управление в четири региона в източната и южната част на страната, включително два големи града, които Москва не контролира, както и в Крим, който Кремъл анексира през 2014 г.
Той също така поиска Украйна да се откаже от амбициите си да се присъедини към НАТО и отпадане на западните санкции срещу Русия. Прокремълски фигури и анализатори заявиха, че основната цел на Путин в Украйна е да установи в Киев правителство, което да е приятелско на Москва.
Тръмп все още не е очертал плана си за прекратяване на войната, но в Киев и други европейски столици има опасения, че той може да принуди Украйна да отстъпи територия в замяна на мир.
„За Келог ще бъде трудно да определи решение, което да сложи край на бойните действия, без да даде на Путин това, което той иска в известна степен, включително възможността да се прегрупира и да атакува отново Украйна по пътя“, каза Шон Монаган, европейски анализатор в областта на отбраната и сигурността в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.
Той също така заяви, че вероятното намаляване на американската военна помощ за Киев от страна на Тръмп „ще засили усещането на Путин, че „докато Западът има часовници, той има време“. Той смята, че може да надделее над Украйна и Запада в една продължителна борба“.
Тръмп заяви, че иска да сключи сделка Киев да предостави на САЩ достъп до украинските редкоземни и критични минерали в замяна на продължаващата военна подкрепа от страна на Вашингтон.
Зеленски заяви в петък, че Украйна е отворена за съвместно разработване на своите „безценни“ ресурси със САЩ. Сделката беше представена за първи път от Зеленски в „план за победа“, който той представи на западните лидери миналата година. „Ако говорим за сделка, тогава нека да направим сделка, ние сме само за нея“, заяви Зеленски пред Ройтерс. Той заяви, че около половината от украинските находища на редкоземни метали се намират на територия, окупирана от руските сили, но 80% от минералните ресурси на Украйна се контролират от Киев.
Редкоземните метали са група от 17 метала, които са жизненоважни за производството на електрически двигатели и потребителска електроника.
Зеленски настоява, че не може да има жизнеспособен дългосрочен мир в Украйна без западни гаранции за сигурност, които да възпрат нова руска инвазия. Тръмп би искал европейските държави да предоставят войски за всяка мироопазваща операция в Украйна след прекратяване на огъня, съобщи през декември Wall Street Journal, като се позова на американски официални лица.
Москва обаче заяви, че се противопоставя на всяка сделка, включваща разполагането на мироопазващи войски в Украйна, и че тяхното присъствие може да предизвика „неконтролируема ескалация“.
„Без съгласието на Русия ще бъде невъзможно това да се осъществи“, заяви Володимир Фесенко, политически анализатор в Киев.
Един друг вариант би бил западните държави да подпишат споразумения за укрепване на връзките в областта на сигурността с Киев, като например споразумението за 100-годишно партньорство, което беше подписано от Великобритания и Украйна миналия месец.
