Труд
Автор:
Румен Михайлов
За да има успех, той трябва да се съсредоточи върху вътрешните проблеми на страната си
Германските медии разпнаха силния човек в Берлин след отсвирването му в Брюксел
Сигурно е много лошо германските медии да те разпнат точно преди Коледа, след като броени дни преди това вкупом са ти пели с все сила: “Осанна!” Не че ако те качат на кръста в навечерието на Великден, ще ти бъде по-безболезнено, но тогава поне всеобщото настроение е печално и може би няма да ти е толкова тежко. А преди Рождество Христово, когато очакването на най-големия християнски празник бе наситено с радост и оптимизъм, да ти погодят този номер родни вестници, радиа и телевизии, си е жива мъка.
Ето защо е за оплакване канцлерът в Берлин Фридрих Мерц, особено след като най-авторитетният германски всекидневник “Франкфуртер Алгемайне цайтунг” писа преди празника за него в заглавие: “Добри новини за Украйна, но поражение за Мерц”. Състрадателно мек бе берлинският “Тагесшпигел”, но вестникът първо направи с две думи на пух и прах титуляра на германската изпълнителна власт и после му даде шанс: “Фридрих Мерц се провали - поне засега”.
По-обяснителен, ама пределно ясен все в остро критичен дух пък бе мюнхенският “Зюд Дойче Цайтунг”: “Все още смятан в началото на седмицата за новия велик европейски лидер, Мерц не успя да убеди скептиците с предложението си за изземване на замразените руски активи и затъна.” Е, как да не бъдеш тъжен по Коледа след тази унищожителна канонада, особено ако държиш в ръце кормилото на една велика държава?
Но най-лошото в случая с брюкселския провал на Фридрих Мерц според медиите в Германия е това, че когато на миналия 6-ти май оглави правителството в Берлин, той се е прицелил във външната политика като единствено разковниче за успеха му на най-отговорния държавен пост. И още на втория ден канцлерът отлетял за Париж, за да укрепи германско-френската ос, после поканил Еманюел Макрон като почетен гост на честването за 35-та годишнина от Обединението на Германия, развихри се в Брюксел в компанията на неговата съпратийка и фенка Урсула фон дер
Лайен, каза тежката си дума за Израел и Газа, опълчи се безпардонно на Русия, предприемайки невиждани мерки за превъоръжаването на Германия срещу 83 млрд евро, похарчени само тази година с цел Бундесверът да се превърне в най-мощната конвенционална армия на Стария континент.
И заради тази страхотна международна активност - между другото доста залиняла при предшественика му Олаф Шолц - пишещото братство край Рейн, Елба, Дунав и Шпрее му лепна прякора “Aussenkancler” - “Външен канцлер” или “Канцлера на външните работи”. Като кулминацията на очерталия се неспирен възход на Мерц на международната арена бе на миналия 15 декември, когато Берлин се се превърна в световна столица на дипломацията. По простата причина, че му дойдоха на крака 14 европейски лидери, барабар с Володимир Зеленски и плюс високопоставени чиновници от Вашингтон, като под диктовката на Мерц те написаха условията си за прекратяването на войната в Украйна. И в края на този паметен за него ден германският канцлер пусна в социалната мрежа X снимка с надпис: “Сега е време за мир” - послание, в което прозираше амбицията му да бъде лидер не само на европейско, но и на световно равнище. Последва споменатата в началото медийна “Осанна!”
И само два дни по-късно, в четвъртък и в малките часове на петък, окичената с дипломатическия успех в Берлин каруца на Фридрих Мерц се прекатури в Брюксел, при това на два пъти. Първият провал бе отлагането на отдавна бленуваното от канцлера подписване на споразумение между ЕС и четири латиноамерикански страни за икономическо сътрудничество, което обаче за Италия и Франция е неизгодно.
Другата, станалата планетарно известна издънка на щенията на канцлера, бе отказът на Европа да финансира войната в Украйна чрез замразените руски активи, както настояваше той. Не се получи, като в първия момент медиите приписаха “заслугата” за това на италианската премиерка Джорджа Мелони, която вкара Италия в групата на Белгия, България и Малта - страните, критично настроени към използването на готовите пари на Москва.
Но както писа британската финансова библия в. “Файненшъл таймс”, Мелони е била предвидима със стремежа є да балансира между Бръксел и Вашингтон, настояващ да не се пипа руския трезор, докато решаващ за провала на Мерц е бил забитият в гърба му нож от смятания от него за авер и за лоялен съотборник в екипа на Европа президент на Франция.
Както твърди лондонският всекидневник, в малките часове на петък именно Еманюел Макрон бил заявил на Мерц очи в очи, че няма да го подкрепи в опита да бъдат присвоени активите на Москва. После, на другия ден, канцлерът пък стана направо смешен в очите на сънародници и съконтиненталци, след като поства в “Х”, че Украйна щяла да получи 90 милиарда евро безлихвен заем благодарение на него, тоест приписа си заслугата за решението на държавните и правителствените ръководители на 27-те. Тогава Макрон заби още един нож в гърба на Мерц, който е смятан за най-върлия спонсор и поддръжник на Киев в безмилостната му канфронтация с Москва - държавният глава на Франция обяви, че е готов да седне на една маса с Владимир Путин, за да преговарят за мир в Украйна...
Фридрих Мерц не е за подценяване, обигран и праволинеен политик е и със сигурност ще успее да изближе раните от Брюксел до пълното им оздравяване. Но ако се вярва на умните глави в Германия, за да има истински успех, той трябва да се откаже да бъде “Aussenkancler” и да се съсредоточи върху вътрешните социално-икономически проблеми на страната си. “Това, от което канцлерът спешно се нуждае, са успехи на национално ниво, а те все още липсват” - заяви тези дни пред парижкия в. “Льо Монд” професорът по политически науки в университета в Трир - федерална провинция Рейнланд-Пфалц - Уве Юн.
