Украинците се губят в превода на "коалицията на желаещите"

Коментарът е на Джак Клоувър за The Times.

На английски език фразата на сър Киър Стармър „коалиция на желаещите“ звучеше почти като Чърчил в речта му в Ланкастър Хаус. Някои неща обаче се губят в превода.

За мнозина в Украйна това се превърна в термин за подигравка. В превод звучи по-скоро като „коалиция на желаещите“ - желаещи да помогнат, само ако обстоятелствата бяха различни.

Разговорите, проведени от президента Макрон в Париж миналата седмица, на които 26 държави обещаха да предоставят гаранции за сигурност на Украйна след войната, бяха голямо дипломатическо постижение. Но ключовият термин е „след войната“. След неделята, когато Русия извърши най-голямата си атака с дронове и ракети от началото на пълномащабното нахлуване през 2022 г., краят на войната изглежда по-далеч от всякога за повечето украинци.

Освен това, идеята, че 20 000 до 40 000 войници от страни с ограничен скорошен опит в конвенционална сухопътна война между държави, камо ли война с дронове, биха могли да успокоят въоръжените сили на Украйна от почти милион души, се възприема от някои в Киев като покровителствена.

Други си спомнят ролята, която международни организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изиграха в контрола на Минските споразумения между 2014 и 2022 г. Украйна сътрудничи с наблюдателите и беше порицана за всяко нарушение; Русия и нейните пълномощници не го направиха и останаха ненаказани.

Въпреки тези недостатъци, коалицията на желаещите започва да има влияние. Европа най-накрая говори езика, който президентът Путин разбира: сила.

Въпреки всичките хвалби на Путин, режимът му е уязвим. Русия, с втората по големина армия в света, не успя да завладее много по-малкия си съсед в продължение на повече от три години и половина конфликт. Тя може да принуди народа си чрез груба сила, подкупи и пропаганда да се бори почти безкрайно, но това рискува да подкопае обществения договор на путинизма: хората да се откажат от личните си свободи в замяна на гаранция, че няма да има връщане към дивите 90-те години, когато престъпността и безредиците бяха широко разпространени. Тъй като убийци и изнасилвачи, убедени да се бият, се завръщат от Украйна като свободни хора, този договор изглежда очевидно нарушен.

Предположението, направено от Съединените щати и други, че Путин в крайна сметка ще започне добросъвестни преговори с Украйна, без да бъде изправен пред сила - предположение, на което се основават всички разговори за мир и миротворци - изглежда все по-наивно.

Необходими са нови предположения: прекратяване на огъня в Украйна ще се случи само чрез принуждаване на Путин – чрез санкции или други средства – и всеки мир, който последва, ще трябва да бъде силно въоръжен.