Хитлер също е обичал животните

Между приятел на човека и домашен любимец има качествена разлика

Приключват стоте относително спокойни дни за президента Тръмп. Напомпани с огромни пари, „социално осъзнатите“ се размърдват в САЩ и ЕС. Долавят се задействани през социалните мрежи завихряния сред платени и заблудени борци с въображаеми неравенства и насилия.

Привличат се за изяви хорица от все по-широкия спектър на душевно разстроените, умствено ощетените и въртоглавите. Тези групички бяха добре представени на последния кучезащитнически протест пред Съдебната палата в София.

Между приятел на човека и домашен любимец има качествена разлика. Кучешкият лай в селския двор се възприема от комшиите напълно различно от джавкането в апартамента от съседите в блока. Селското и ловджийското куче работят, любимците се пречкат в краката на гражданите, случва се и да ги хапят.

Сблъсъците между собствениците на домашни питомци и околните възникват поради разликите във вижданията за отговорност и лично пространство. В градинките тичат и играят кучета – изключителна рядкост е да се видят дечица и да звънне смях. На детските площадки любимци се срещат редовно. По-евтино излизат от децата, по-малко искат, гледат предано и въртят опашки.

В пирамидата на човешките нужди има и такава от контакт, включващ общуване, привързаност, грижа и други отношения и чувства. Здравият психически човек се стреми към любов и грижа за хора и животни. В този контекст той е първичен, обектът е вторичен. Ако са налице достатъчните вътрешни и материални ресурси за дете и питомец – да се грижи, свободен е!

Но е знайно: свободата на човека свършва там, където тя започва за другите, с които контактува пряко или косвено. Рядкост е на едро куче да е сложен намордник, същевременно сред тях има нервни и агресивни. Дресираните така, че да не притесняват хората и да не предизвикват страх в градския транспорт или на улицата, не се срещат често.

Сложният живот в лавината от трудни за разрешаване глобални и регионални промени се оказа твърде травмиращ за психиката на мнозина. Отчуждението, обезчовечаването, бъркотиите в обществото, недоверието спрямо околните, вътрешната празнота нанесоха тежки поражения. И за значителен брой хора, особено градските, любимец стана животното, не човекът.

Кучето или котето заместват роднините и близките люде, компенсират недостига от топлина, стават едва ли не най-голямата ценност в живота на някои. Избрали са грижата за питомеца не от благородство, а като начин да скрият свои липси при общуването с хора – за да избегнат трудните си и объркани отношения с хората чрез емоционална връзка с животно.