Хроничната бедност в Испания се увеличава

6,7 милиона души живеят в несигурност

Хроничната бедност отново нараства в Испания след години на известна корекция и спад. През 2024 г. 13,6 % от населението е живяло в продължителна бедност, според данни на Евростат, европейската статистическа агенция. Тоест, те са били бедни през тази година и са били бедни и през поне две от предходните три години. Броят на засегнатите лица е 6,7 милиона души, изчислен въз основа на данните за населението на Испанския национален статистически институт (INE). Това е особено впечатляващо, ако се сравни с общия макроикономически контекст: заетостта се е подобрила, безработицата е намаляла, а най-ниските заплати са се повишили благодарение на увеличението на минималната заплата и индексацията, свързана с инфлацията. Въпреки това, несигурността не само не намалява, но и се увеличава, засягайки все повече децата и домакинствата с мигранти, пише El Pais.

От десетилетия Испания има значително по-високи равнища на бедност от средните за Европа. Това е почти ендемична ситуация. Въпреки това, сега тревожно е завръщането на възходяща тенденция в най-тежката й форма: устойчивата бедност, която не е временна или конюнктурна, а продължителна във времето. Елена Барсена, професор по приложна икономика в Университета в Малага, обяснява, че този показател се изчислява на базата на четиригодишен период: ако дадено лице е било под установения праг в края на периода и поне в два от предходните три финансови години, независимо дали са последователни или не, то ще попадне в категорията на трайната бедност. Това е начин да се подходи към един хроничен и структурен проблем, а не само временен.

Според данни на Евростат, през миналата година процентът на лицата, които се намираха в това положение, беше 13,6 %, което представлява увеличение с повече от два пункта спрямо 11,3 % през 2023 г. Този процент, от своя страна, се беше задържал около 12,5 % както през 2022 г., така и през 2021 г. С други думи, 2024 г. представлява ясен регрес след няколко години, в които бе коригиран скокът, предизвикан от пандемията.

Границата на трайната лишаване се определя на 60 % от средната разполагаема доходност на домакинствата, след данъци и социални трансфери. В Испания през 2024 г. това означаваше общо 11 584 евро годишно на човек. За да се изчисли еквивалентният разполагаем доход, се сумират нетните доходи на домакинството и се коригират в зависимост от броя и състава на членовете му, като се има предвид, че вторият възрастен се брои по-малко от първия, а децата имат по-малка тежест. Формулата служи за отразяване на икономиите от мащаба в потреблението. Конкретно, първият възрастен има еквивалент от едно, всеки допълнителен възрастен поема още 0,5, а всеки непълнолетен – 0,3. Общите доходи на домакинството се разделят на тази сума, за да се получи еквивалентният доход и да се определи дали това семейство е изложено на риск от бедност. Например, семейство с двама възрастни и две деца се счита за бедно, ако общият му годишен доход е по-малък от приблизително 24 327 евро.

Големият проблем е, че въпреки възстановяването на заетостта, все по-голяма част от активното население остава под този праг. 

Карлос Сусиас, председател на EAPN Испания (мрежа от НПО, които се борят с бедността), посочва, че определени профили на домакинствата са особено уязвими, въпреки че имат доходи. Такъв е случаят с много еднородителски семейства, в повечето случаи начело с жени (около 80 %), които обикновено имат несигурни или непълни работни места. Той споменава и някои многодетни семейства, в които наличието на няколко деца — които не генерират доходи, но се считат за потребители — затруднява постигането на достатъчен доход на глава от населението, дори когато един или повече възрастни работят.

Нестабилността на пазара на труда засяга пряко децата. През 2024 г. продължаващата бедност сред децата е скочила от 16 % на 20,6 %. Това е най-засегнатата група, с значителна разлика в сравнение с възрастните. Данните показват също така значително увеличение сред хората на възраст между 25 и 49 години, което сочи към по-голяма несигурност в етапите на отглеждане и развитие на семейството.

Карлос Градин, професор по приложна икономика в Университета на Виго, посочва, че паричната бедност, както конюнктурната, така и постоянната, засяга с особена сила домакинствата с деца. Но особено тези, съставени от неевропейски имигранти. Въпреки че испанският пазар на труда предлага все повече възможности, които привличат тази група, те не са достатъчни, за да гарантират стандарт на живот над прага на бедността, особено когато има деца на издръжка, настоява той.

Основният структурен фактор е ниското ниво на ефективна заетост в много от тези домакинства. Според данните от Проучването за условията на живот от 2024 г., този процент сред мъжете, родени извън ЕС, е с шест пункта по-нисък от този на родените в Испания. При жените разликата достига 12 пункта. И в много семейства, особено в тези, начело на които са чуждестранни жени, трудностите при достъпа до заетост се утежняват от необходимостта да се грижат за децата: делът на жените от страни извън ЕС, които не работят поради семейни задължения, е три пъти по-висок от този на родените в Испания.