Труд
Автор:
Труд онлайн
Само 15,2% от хората под 30 години в Испания са живели извън семейния дом през втората половина на 2024 г., което е с 102 203 младежи по-малко в сравнение със същия период на миналата година, пише El Mundo.
Днес младите хора се радват на предимствата, които носят технологичните постижения, по-голяма равенство и повече граждански права – аспекти, които в много случаи техните родители и баби и дядовци не са познавали или са постигнали само частично. Въпреки това, тази по-голяма свобода съжителства с икономически бариери, които блокират развитието на много хора. „Бъдещето вече не е обещание, а заплаха“, се посочва в доклада „Младежи, жилища и бъдеще“, изготвен от Ipsos Public Affairs в сътрудничество с платформата „Талант за бъдещето“ за Ikea, а кризата с жилищата е само една от проявите, които забавят важни решения и променят прехода към зрелостта.
Всъщност достъпът до пазара на недвижими имоти вече е основният проблем за 37% от испанците, според последния барометър на Центъра за социологически изследвания (CIS).
Това е трудност, която вече не се ограничава само до сегмента на наемите,
където дори наемането на стая означава да се отделят над 500 евро в големите градове – като Мадрид, Барселона или Сан Себастиан – а всяко участие на пазара на недвижими имоти е спаднало с 18,5% от 2024 г., докато делът на хората на възраст между 35 и 44 години се увеличава от 35 % на 40 % през тази година. Това потвърждава Fotocasa в Анализ на пазара на жилища през второто полугодие на 2025 г.
„Именно трудността при достъпа до жилище „е това, което създава най-големи разлики“, обяснява Пилар Бласко, заместник-председател на Съвета на младежта на Испания (CJE), която посочва, че това не е изолиран проблем, а е свързано с изграждането на житейски проекти: „Това, което се случва в момента, е забавяне на възможността младите хора да имат свой собствен проект“.
Не само поскъпването на жилищата пречи на младите хора да станат независими, но към това се прибавят и ниските заплати в контекста на несигурността на работните места. Според CJE, почти един на всеки пет млади хора с работа е изложен на риск от бедност, въпреки увеличението на средната заплата, а тези, които получават заплата, трябва да отделят 92,3% от доходите си, за да плащат наем сами.
CJE признава, че по отношение на пазара на труда има признаци на подобрение, но несигурността все още е налице. Сред младежите под 25 години безработицата остава 24,9%, а 35,5% от работещите съчетават работата си с учене. От друга страна, 36,2% от заетите младежи са свръхквалифицирани за поста си.
От репродуктивна гледна точка майчинството или бащинството сред хората на възраст от 18 до 29 години е „практически невъзможно“, се казва в доклада Младежта в Испания 2024: между извънредната ситуация и устойчивостта, изготвен от Института за младежта (Injuve), който е част от Министерството на младежта и децата. Според данните му, през 2008 г. 88% от тази група нямат деца, но от 2019 г. този процент е застинал на 92%.
Междувременно в Испания средният брой деца на жена е 1,16, и макар че повечето биха искали да имат две деца, „броят на младите хора, които не искат да станат родители, е 16%, а тези, които искат само едно дете, са се увеличили от 15,1% през 2019 г. на 17% през 2023 г.“, се посочва в документа.
Освен късното еманципиране – на 30 години според Евростат – „то става все по-несигурно“, отбелязва Маргарита Гуереро, генерален директор на Injuve, която обяснява, че това се случва по-често в споделени стаи, защото жилището функционира като „своеобразен прахосмукач на ресурси“ от заплатите на младите хора. Това „ограничава възможността да се мисли за създаване на семейство“, посочва тя.
Освен местните аспекти, геополитическият контекст, както военните конфликти, така и здравните кризи, не само имат икономически последици, но и увеличават несигурността на младите хора.
Усещането, че преди животът е бил по-лесен, е често срещано сред новите поколения, особено по отношение на достъпа до жилище. Не като конфронтация, а като доказателство, че политиките не са били достатъчни, за да смекчат икономическите кризи, които и без това са били сложни.
В поколенчески план това е основата на различието.
