Червеният принц не е равен на нас, обикновеното простолюдие

Терзиев бил казал, че няма такова нещо като равен старт. Да. В момента у нас няма такова нещо. Цялата му рода се е постарала да няма равен старт. 

Провалиха се да постигнат равен резултат за всички, но поне успяха да заличат равния старт. Успяха да осигурят на децата и внуците си сериозно предимство на старта.

Сега тези деца и внуци искат да ги направите кметове. Не просто искат. Те настояват. Тропат по масата и нервничат. Те смятат, че им се полага. Държавата им е бащиния. Буквално.

Да. Няма равен старт. Да. Терзиев не е равен на дете расло в сиропиталище, както високомерно се изказва той самия. Техните са се погрижили за неговия старт. Червеният принц не е равен на нас, обикновеното простолюдие.

Сега, стига сме мрънкали. Нека направим негово комунистическо височество какъвто е решил, че му се полага сега да бъде. В крайна сметка, той като наш принц е облагодетелстван по рождение. Той иска, ние даваме. Така работи нашия свят.

Защото няма такова нещо като равен старт.