Ще останат ли САЩ сами на сцената като световен хегемон

С груб натиск и ултиматуми Тръмп тества къде властта е тревопасна, а къде има зъби и нокти

Американският президент Доналд Тръмп преди изборите и след встъпването в длъжност положи големи усилия да наложи етикета „Сделкова“ за своята външна политика. И международните отношения се свеждат до сделка, в която Америка да бъде печеливша. Уж нова политическата философия, всъщност лесен за разшифроване стар империалистически модел.

Ако в икономиката в нова опаковка би се приемал като прагматичен подход, в дипломацията скоро води до напрежения, изолация и отслабване на партньорствата. В чиито очи дори съюзниците са само пасивни бенефициарии, които вече трябва да започнат да дават повече на актуалния император - Пипин III или Карл Велики. Сега на Тръмп, прилагащ модел отпреди век.

На 3 май 2018 г.  голям брой американски икономисти, сред които и десетина нобелисти, критикуват протекционистката политика на Доналд Тръмп и в писмо до Конгреса и Белия дом настояват да не повтарят стари грешки. Имат предвид тарифата Смут-Хоули от 1930 г., наречена "жалък и злонамерен продукт на глупостта и алчността" от тогавашни икономисти.

Те точно на 3 май 1930 г. са поискали от Конгреса да отхвърли този закон. Довел до вдигането на митата върху 20 000 продукта и до ответни мерки на търговски партньори на САЩ. А скоро и до рязко изостряне на отрицателните последици от Голямата депресия, до световната катастрофа на 30-те години.

Връщането към мислене от миналия век е двойно безотговорно, пишат учените и днес. Америка е много по-обвързана със световната икономика отпреди. Най-добрият и шанс да спечели сблъсъка с Китай е като се облегне на дългогодишните си съюзи с останалия свят. Но вече направи грешката фактически да ги загърби или остави да се изплъзнат, а Китай излезе от вековната си дрямка.

Неудържимият стремеж на Тръмп да бъде възприеман като напълно непредсказуем политик все по-често го прави да изглежда объркан. Добавят се и наблюденията за умора, промени в поведението и затруднения в комуникацията

Възприятият едностранчив, рязък и без дългосрочен хоризонт модел на поведение не може да бъде устойчив в свят на множество взаимни обвързаности и зависимости. Именно той очертава външнополитическата философия, която все по-отчетливо заема централно място в американския политически живот. С демонстрация, че на теб всичко е позволено, а другите са винаги виновни.

Няма как да не пострадаш у дома си, щом върховенството на закона се заменя със закона на джунглата. Не може дълго да бъде търпяно безропотно постоянното унижение, на което Тръмп подлага политици от други страни, дори съюзниците на САЩ. Натрапването на себе си на света всеки ден подсказва, че САЩ по-скоро са уморен хегемон с медийно силно напомпани мускули.

Красноречиво е и го издава все по-честото използване наляво и надясно на брутален натиск и ултимативен тон. Все по-очевидно и дразнещо опонентите сондиране, къде властта  е тревопасна, а къде има зъби и нокти. Лековати изглеждат, а и така се възприемат, ултиматуми с отсрочки – за 30, 50, 90 или 10-12 дни. И налагане на санкции, за които сам казваш, че не работят.

Естествено е все по-често и демонстративно да биват пренебрегвани и се очертават като издънки на Вашингтон, лично на президента. Стават тенденция. Издънките с ултиматуми неизбежно издънват и MAGA, и упорито изграждания героичен имидж на Тръмп. 

Белият дом е все по-самотен. Изпращането в Москва и другаде на спецпосланици показва, че дипломацията на САЩ все още не е под негов контрол. В същото време Вашингтон влиза в пряк сблъсък, направо във войната с БРИКС, повлича със себе си и колективния Запад. А той нито е силен, нито е твърде колективен при натрапения от САЩ модел „ние печелим, вие губите“. 

Испанският El Pais: „Доналд Тръмп разкри слабостите и болните места на Европа. Целият свят се убеди, че ЕС никога няма да постигне стратегическа автономия. На хоризонта са само нови унижения и изнудвания, които европейците са принудени да плащат на САЩ за защита от въображаемата руска заплаха.“

Споразумението на фон дер Лайен с Тръмп за митата е унизителна загуба за ЕС, но само на пръв поглед е голяма победа за САЩ. Защото неизбежно допринесе за отчуждението сред европейците от Америка. И даде пример за наблюдаващите отстрани, че смирение пред заплахите на Тръмп и гъделичкането на самолюбието му чрез ласкателства в дългосрочна перспектива са губещи.

Добре известно е в махалата, че подчинението пред местния бабаит за него е само повод при следващия сблъсък да изисква още по-голяма покорност. Но, изтърпявайки някой шамар или ритник при първите сблъсъци, след време ще избегнеш доста по-големи страдания. Пример сега дават едни от основателките на БРИКС - Бразилия и Индия - при опита на Тръмп да ги гърчи.

The Indian Express: „Би било глупаво да се съгласяваме без съпротива. САЩ искат имперски тарифен режим  като през XIX век. Държат се със стари свои съюзници като с боклуци и изливат върху тях кофи с презрение. С такава държава не е възможен съюз...

Империализмът на Тръмп е на стероиди, хипертрофиран. Империалистическото презареждане е обида на достойнството на Индия, погазване на нейните интереси. Съпротивата на Америка може да ни причини болка за кратко, но бездействието ще навреди на националните интереси на Индия.“

Британският The Telegraph:  „Митата на Тръмп за Индия са несправедливи и нецелесъобразни, защото най-голям световен вносител на руски енергоносители (а значи и най-голям спонсор на путинския военен бюджет) е била и остава Европа, а не Индия или Китай.“

Украйна губи територии бавно, но необратимо. Тя е лакмус за готовността на Запада да поддържа устойчив фронт. Огромният ресурсен ангажимент от страна на НАТО не води до съществени стратегически промени. Вътрешното недоволство срещу мобилизацията и войната расте. Може да се очаква политически срив или принуда отвън към преговори с Москва с големи отстъпки. 

Тръмп предлага свят на ясни победи и загуби. Но в глобалната политика победите често са илюзорни, а загубите – споделени. Върху „сделкова“ логика трудно може да се изгради траен международен ред. Ако САЩ продължат в посока едностранност и транзакционност, това ще доведе до решително преосмисляне на партньорствата, включително в рамките на НАТО и ЕС.

Провалът в политиката на ултиматумите и загуба в сблъсъка с БРИКС предполага, че 2025-а ще е годината, в която светът осъзнава, че САЩ все по-трудно могат да стоят сами на сцената като световен хегемон. А тази перспектива може да доведе до световна ядрена война.