Юлиан Костов: Чрез актьорството се справих с последиците от тормоза в училище

Убедил съм се, че любовта спасява, каквото е и мотото на „Майките“

За чужденците беше шокиращо, че историята за Царичина в „Триумф“ е истинска

Винаги ми е било важно да работя в България и да разказвам български истории

Харизматичният Юлиан Костов се превърна в един от най-успешните ни актьори зад граница и вече се е снимал в редица известни продукции и сериали, като „Белият лотос“, „Shadow and Bone“, „A Discovery of Witches“ и „Berlin Station“. Той стана популярно лице и в гейминг индустрията, след като участва в култовата игра „Call of Duty: Modern Warfare III“, задно със Снууп Дог. Интересен факт от неговата биография е, че преди да се наложи като актьор, Юлиан е бил професионален спортист. Той притежава над 60 медала като плувец, включително бронзов от Балканиадата през 2007 г. и е 10-кратен републикански шампион по плуване в различни възрастови групи. Юлиан Костов е учил в гимназия с испански език в родния си град Варна, преди да замине за Нидерландия. Там следва международен бизнес в Тилбургския университет, но след две години се мести във Великобритания, където започва да се занимава с актьорско майсторство, вдъхновен от Хийт Леджър. Освен успехите, които жъне като актьор, той се занимава с музика, с продуцентство и с менажиране на таланти. Юлиан е обвързан с красивата танцьорка, модел и актриса Мирела, която също участва в сериала „Майките“.

- Юлиане, на 20-ти март беше премиерата на новия сериал „Майките“, в който ти играеш съпруг на героинята на Рая Пеева. Какво е усещането да работиш в България, след като вече си се снимал в популярни чужди продукции?
- За мен винаги е било важно да работя в България и да разказвам български истории, независимо дали са само за местния пазар, или за международния. Макар че, всяко нещо, което се опитвам да правя в момента, искам да има възможност и за международен излаз. Това е целта  на продуцентската къща Five Oceans, която направихме с Мария Бакалова, както и на моята JupiterLights Media - да експортираме българската култура навън. Сериалът „Майките“ ми е много важен, и е добър пример за това как макар че разказва българска история, тя е универсална и не случайно това е първият роден проект, купен от немската компания Beta Film, за разпространение на международния пазар.

Юлиан, заедно с младия актьор Матьо Горанов и приятелката си  Мирела, която също участва в „Майките“, на премиерата на сериала. Снимка: NOVA

- Какво те привлече в твоя персонаж в „Майките“ и в  сюжета на сериала?
- Лично за мен е важна и самата история, която разказваме, както и цялата идея на сериала – да се обърне внимание на скъсаните семейни връзки и насилието при подрастващите. Специално в нашия епизод, моят герой е заможен бизнесмен в сивия сектор, но независимо от това дали парите му са честни, или не, в много български семейства на заможни родители виждаме тази култура на „хвърляме едни пари по детето и го наричаме възпитание!“ На такива деца им подаряват Ламборгини за абитуриентската вечер и още през юни то се е забило в близката автобусна спирка, а недай си Боже покрай това да има някой невинен ранен, или убит… Впоследствие разбираме, че пробите на тези деца често показват два промила алкохол, или кокаин в кръвта. Това генерално е възпитанието на новобогаташите в България.

- В твоето детство и ученическите ти години, ти лично сблъсквал ли си се с физически, или психически тормоз от страна на твои връстници, като някои от героите в „Майките“?
- В училище - между 12 и 15 години, съм се сблъсквал с психически и вербален тормоз  от страна на други деца, който накрая доведе до саморазправа от моя страна - с юмруци! Така приключи тормоза над мен, но това беше нещо, което ми тежеше много дълги години, дори след като завърших училище, защото носех остатъците от манталитета на жертва. Белезите от този тормоз успях да изчистя чак в началото на 20-те ми години. В контекста на сериала „Майките“, може би не е случайно, че момчетата, които се заяждаха с мен бяха от наскоро разведени семейства и живееха без майките си…

- Как се справи с последиците от този тормоз и обиди?
- Справих се самичък, през актьорското майсторство. Моето не е било чак толкова тежко, но дори и нещо сравнително малко може да причини психическа травма, защото в човешкото страдание не може да има сравнителна степен, а само абсолютна. Макар и на пръв поглед нищо особено, то е повлияло на самочувствието ми със сигурност, защото са ме обиждали за външен вид, за всичко – наричали са ме тъп, грозен… Аз бях отличника на класа, но започнах да вярвам на това, че съм тъп и ми трябваше доста време да го преодолея. Помогна ми и това, че открих нещото, което обичам да правя – чрез вслушването в сърцето си и вътрешния глас, който шепне тихо и трябва да го различиш от гласа на егото, който крещи силно и когато го разпознаеш ще си кажеш: „Аха, затова съм тук на земята, това трябва да правя – това е моето призвание и страст!“

- Какво би казал на децата, които сега се сблъскват с подобно вербално или физическо насилие?
- Насилието със сигурност не е отговор на това, но да се застъпиш за себе си и да се отстояваш е отговор. Впоследствие разбрах, че хората, които са агресори, всъщност са страхливци и ако човек се отстои сам, агресора ще се превърне в овчица! Да, понякога на човек му се налага да се защити и физически, но на първо място трябва да го направи вербално. Трябва и да се споделя, защото много деца не споделят за проблемите си вкъщи. Нито аз, нито някой друг в медийното пространство, или интернет, не би трябвало да възпитава детето какво да направи в тази ситуация, а именно родителите му са длъжни да го направят.

- Ти в какво семейство си израснал и имаше ли подкрепата на родителите ти?
- Израснал съм в изключително любящо и подкрепящо семейство. И двамата ми родители са мой пример за подражание и ярки личности -  имал съм пълната им любов и подкрепа. Има един цитат от филм на Джордж Клуни: „Баща ми ми даваше достатъчно пари за да правя нещо, но недостатъчно, за да не правя нищо!“, който е интересна сентенция за това как един човек с възможности трябва да възпита децата си.

В сцена от култовия сериал „Shadow and Bone“ Снимка: Netflix

- На 21-ви март по родните екрани излезе и филмът „Триумф“, в който играете и продуцирате заедно с Мария Бакалова. Преди това сте го представяли и на филмови фестивали в чужбина - какви отзиви получихте?
- Филмът беше българското предложение за „Оскар“ и беше отличен в един от големите фестивали в света „Торонто филм фестивал“, където бе и неговата премиера в Северна Америка. Дори списание „Ролинг Стоун“ го открои сред „Топ 10“ филмите на фестивала в Торонто. След това бе в селекциите на „Лондон филм фест“ и в „Санта Барбара филм фестивал“ и навсякъде бе приет с много ентусиазъм. За чужденците беше интересно да разберат, че историята за Царичина е истинска, за тях беше шокиращо, че нещо толкова нелепо се е случило. „Триумф“ за мен лично е важен филм, защото ни показва, че в периоди на депресия – душевна и финансова, психичното здраве е много важно. Случва се така, че хората, които имат изключителна нужда от надежда, за да могат да преживеят ежедневието си, се хващат за всяка подадена сламка - в случая извънземни и ясновидци, които ще направят България велика отново!

- Наскоро те гледахме и в хитовия сериал на HBO „Белият лотос“, което е безспорен успех. За теб лично коя роля или житейско постижение е най-големият ти успех досега?
-Това, че оцелях в Лондон, когато бях млад български актьор, който нямаше пример, а беше решил той да стане примера. Както и това, че отворих вратата и за Мария Бакалова, за да може и тя да сияе, и този ефект да се мултиплицира за много други българи. „Белият лотос“ също е успех, като сериалът може да се гледа в платформата Max. За мен е постижение и че запазих целостта си и позитивизма си през всички трудности. Една птичка пролет не прави и целта ми е докато израствам в индустрията да помагам на повече хора, за да можем заедно да продължим напред. Имам вътрешното желание да помагам на хората - най-вече на сънародници, за да може народът ми и държавата, където съм израснал и живея да просперира. Ако аз не правя нещо съзидателно и положително за сънародниците ми, за общността ми, как може да очаквам политиците ни да го правят!? Да погледнем в огледалото и да осъзнаем, че силата за промяна е в нас самите. Доста от нещата, които искам да продуцирам и създам като филми и сериали, ще се развиват в България и имат в центъра си български герои - да експортирам нашата история, мит и красотите на България, което се надявам косвено да помогне на туризма и да доведе качествени туристи у нас.

В сцена от сериала „Белият лотос“, който е един от големите му успехи Снимка: Warner Bros

- Преди да пробиеш като актьор, изпадал ли си във финансова криза и какво ти се е налагало да работиш?
- О, да, бил съм във финансова криза (Смее се), както и в емоционална. От 21-вата до 29-тата ми година почти не съм имал ден, в който да имам положителен баланс в банковата ми сметка. В Лондон редовно бях между минус 1000 и 4000 паунда месечно, но имах пари за наем и храна, а почти всички други средства инвестирах в себе си и в уменията, които ми трябваха да успея. В началото съм работил съм какво ли не – в супермаркет, треньор по плуване, правил съм ивенти, бил съм модел, организирах семинари и работилници за актьори, редил съм ламинат в Холандия, макар и само два дни. (Смее се.)

- Ти вече имаш няколко издадени песни, в които рапираш и се приемат доста добре. Какви теми засягаш в тях?
- В първата ми песен „Rain“, която е с Мария Драгнева, говоря за самонараняването по забавен начин. Тази тема е още по-засегната в „Groundhog Day” (Омагьосаният ден), в която героят продължава да се събужда в един и същи ден, в който не може да промени съдбата си, докато не разбере, че той самия е отговорен за собственото си страдание или щастие. Това е като метафора за психичното ни здраве, защото и клипът е сниман на изоставения и полуразрушен плувен комплекс „Червено знаме“, където преди съм плувал и съм ставал шампион...

С известната актриса Джени Сийгроув и актьорът и певец Ронан Кийтинг на представянето на филма „Another Mother's Son“ Снимка: Netflix

- Имаш ли песен, която е посветена на твоята любима жена - Мирела?
- Другата ми песен „Home (My Gaia)“ е манифестация за истинската любов, за моята Гея - богинята на земята и женското начало. Създадох я след „Омагьосаният ден“, излизайки от депресивно състояние по време на пандемията и други неприятни ситуации - загуба на близки, връзки с токсични хора, в които влизах… Също и на злощастната ситуация, над която нямах контрол - да бъда сложен в карантина за 28 дни, заради грешка на ковид департамента на продукцията. Въпреки че бях безсимптомен, тогава не можах да се върна да снимам във втория сезон на хитовия сериал „Shadow and Bone“ и да направя още по-голяма роля от тази в първия сезон, което доведе до цялостното изключване на героя ми до сезон 3. А за нещастие сериала беше канселиран… След всичко това реших да опиша идеалът за Жена и връзката, която искам да имам с нея. Написах текста, Роби Николов създаде музиката и изпях песента. В крайна сметка, след 3-4 месеца се срещнах с такава любов!

- В какво вярваш и какво си казваш в трудни моменти?
- Вярвам в доброто и любовта! Казвам си: „И това ще мине!“