Ясен шанс за нов световен ред

Оцеляването на САЩ не е само национален въпрос, то е глобален приоритет

Повечето противници и врагове на Америка биха я искали променена, но не и рухнала

Когато Доналд Тръмп положи клетва като 45-и президент на САЩ, почти всички наблюдатели очакваха политически вихри, конфронтации с медии и шумна риторика от Овалния кабинет. Президентът и ден не закъсня да започне да го доказва. Първите му 100 дни показаха лавина от укази, нападки срещу съдебната власт и бурни вътрешнополитическите сблъсъци. Силна риторика без последствия като устойчиви политики или конкретни реформи засега.

Светът наблюдава с любопитство и дълбока тревога разединената Америка и се опитва да разбере дали новият лидер ще подчини системата или само ще я разклати. Как медиите, международните партньори и собствените му избиратели възприемат това експлозивно начало стотина дни по-късно?

Рекордният брой президентски укази без реална законодателна промяна са свидетелство за юридически недомислици или неразумна прибързаност. Външнополитическа непредсказуемост и хаос. Неясни сигнали към съюзници и противници, мъглява неопределеност, нерядко съзнателно разпръсквана, около ангажиментите в НАТО, в отношенията с Русия и Китай.

Икономически обещания без реална основа, опити за отмяна на здравната система при липса на реален план за реформа. Създава се впечатление, че Тръмп затъва в проблеми, които сам създаде. Неизбежно ще му се наложи да се раздели с голяма част от проектите, които предизборно обяви не само за велики, но и за лесни в негово изпълнение.

Към средата на април одобрението на президента Тръмп в САЩ варира между 42% и 45% според различни социологически проучвания. Подкрепата сред републиканците е 90%, едва 4% сред демократите и 37% сред независимите.

Първите 100 дни на Тръмп като президент предизвикват смесени реакции в медиите в зависимост от редакционната им ориентация. В десните медии по-често се срещат положителни оценки с акцент върху икономиката. Отбелязват оптимизъм на пазарите, ускореното създаване на работни места, обещанията за намаляване на корпоративните данъци.

Бързи действия с укази, конкретно по имиграцията и контрола по границите, се възприемат като „решителност при изпълнение на предизборните обещания“ и „защита на американските интереси“.

В либералните медии в САЩ по-често се срещат критичните оценки. Силно се набляга на факта, че Тръмп е първият президент в съвременната история с подкрепа под 50% на 100-ния ден от мандата.

Хапят го и в Западна Европа. На корица на Der Spiegel Тръмп обезглавява Статуята на свободата, т. е. унищожава либералните ценности. В The Guardian той „от първия ден превърна Белия дом в сцена на идеологически сблъсък, а не на национално единство.“ Le Monde страда за „стабилността на щатските институции и капацитета на Тръмп да управлява ефективно“.

Долавя се началото на стръвно кълване, убождане и ръфане на Тръмп и екипа му. Без скандали политиката не минава, американската още по-малко. Но сега сблъсъкът там е екзистенциален и затова скандалите са пределно изострени и краят им не се вижда. Троцкистите и неолибералите там несъмнено се готвят за поредния бой последен.

И в Америка, и в света нарастват страхове - като нива на сила, като разновидности. Те все по-силно предопределят поведението на елитите и политиците в частност. Бързият ръст на цените на златото е обратната страна на разпродажбата едновременно на американски облигации и акции от страна на инвеститорите. А го правят, защото не считат за сигурни никои американски активи.

От една страна финансови експерти критикуват „резервната функция“ на долара като вредна за икономиката на САЩ, от друга твърдят, че отказът от доларовата хегемония ще бъде болезнен. А доларът пада от януари досега с 10%, жизненото ниво на американците също, цените растат. Дали с търговската си политика администрацията на Тръмп сама не финализира доларовата хегемония?

Митата нарушават вериги за доставки, ускоряват инфлацията, бият по потребителите. Китайският Global Times иронизира: „Опитът да се притискат други страни да се откажат от търговията с Китай прилича на ядене на супа с вилица.“ След мощна крачка срещу Поднебесната Тръмп скоро направи друга назад и олекна. Още една назад и ще изглежда като танцьор в компарсита.

Защото и други крачки назад се наложи да прави. Нито за 24 часа, нито за 100 дни не приключи с войната в Украйна, както гръмко се ангажира предизборно. Подтикван от Лондон и Париж, Зеленски само още среден пръст не е насочил към Вашингтон. Комедиантът вече сменя ролята на Наполеон с тази на Нерон.

Но май за разлика от императора, се готви да подпали не само Киев, но света, преди да се оттегли в историята с музика.

План А за стоящите зад гърба му евронатовци е да устискат с тази война „до последния украинец“, докато в САЩ демократите някак отстранят Тръмп. Известно време евробюрократите ще го бодат и удрят с всички сили в сговор с противниците му във Вашингтон. Много обстоятелства в света се промениха, някои радикално, но те план Б нямат. Желаното е действително и туй то!

Очевидно ще минат през петте психологически етапа за приемане на обективно неизбежното: отрицание, гняв, пазарлък, депресия и смирение. Сега са на втория етап.

Илюзията, че САЩ могат да продължат „както досега“, догаря пред очите дори на американската общественост. Политическата система възпроизвежда властта на корпоративни интереси, социалната инфраструктура се разпада. Повечето младежи не вярват, че ще живеят по-добре от родителите си.

Съюзниците вече гледат към Америка с тревога, опонентите - без страх, готови за противодействие. Враговете стават повече. Ролята u на глобален архитект е в упадък. Не защото някой я е победил, а защото самата тя се е залутала в митовете за себе си. Трансформацията е неизбежна, но не е ясно дали ще е повече към добро.
За успешна реформа с морална, културна и институционална като съставляващи са нужни време, средства именно за промяна и лидерство. И трите ресурса станаха остро дефицитни. Странно е, но дори искрените реформатори не си представят страната без глобалната и хегемония. Смятат, че без лидерската си роля САЩ може да се разпаднат.

САЩ имат дълга сянка и тя ги настига. Русия, Китай, Иран са не просто геополитически съперници, а играчи с историческа памет и все по-малко респект. За мнозина Америка не е водач, а вековен агресор. Студената война и да свърши, заплашва да отключи Студения реванш. Не е неизбежно. Повечето противници и врагове искат Америка променена, но не и рухнала.

Никой не би искал социална, институционална и ядрена катастрофа в една от трите най-големи сили на света. Глобалната система все още се крепи върху конкурентния баланс между трите центъра. Оцеляването на САЩ не е само национален въпрос, то е глобален приоритет.

В тази взаимна необходимост се крие шансът за един нов световен ред. Основан на съзнателно съвместно оцеляване, а не на доминация. На възстановена троичност - три големи сили, които се конкурират, но не враждуват, които спорят, но се нуждаят една от друга.

През 1925 г. на кораб, наближаващ САЩ, съветският поет Маяковски в стихотворението „Колумб“ пише: „Аз бих Америка закрил, леко бих я почистил, а после пак открил - вторично.“