Труд
Автор:
Труд онлайн
По всичко изглежда, че САЩ са готови да ударят Иран в рамките на броени дни. Докато потенциалните цели са до голяма степен предвидими, резултатът не е, пише Франк Гарднър, военен анализатор на BBC. Aко в последната минута не бъде постигнато споразумение с Техеран и президентът Доналд Тръмп реши да нареди на американските сили да атакуват, какви са възможните изходи?
1. Целенасочени, прецизни удари, минимални цивилни жертви, преход към демокрация
Въздушните и военноморските сили на САЩ провеждат ограничени, прецизни удари, насочени към военни бази на Иранския корпус на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и звеното "Басидж“ – военизирана сила под контрола на IRGC. Това са площадки за изстрелване и съхранение на балистични ракети, както и иранската ядрена програма.
Вече отслабеният режим отстъпва, преминавайки в крайна сметка към истинска демокрация, където Иран може да се присъедини отново към останалия свят.
Това е силно оптимистичен сценарий. Западната военна намеса както в Ирак, така и в Либия не донесе плавен преход към демокрация. Въпреки че и в двата случая тя премахна едноличните управници, беше поставено и началото на години на хаос и кръвопролития.
Сирия, която проведе своя собствена революция, сваляйки президента Башар ал-Асад без западна военна подкрепа през 2024 г., досега се справя по-добре.
2. Режимът оцелява, но смекчава политиката си
Това в общи линии може да се нарече "венецуелски модел“, при който бързите и мощни действия на САЩ оставят режима непокътнат, но с променена политика.
В случая с Иран това би означавало, че Ислямската република оцелява (което няма да задоволи голям брой иранци), но е принудена да ограничи подкрепата си за насилствени милиции в Близкия изток, да преустанови или ограничи вътрешните си ядрени и балистични програми, както и да спре силовото потушаване на протестите.
Отново, това е в по-малко вероятния край на скалата.
Ръководството на Ислямската република остава непокорно и устойчиво на промени в продължение на 47 години. То изглежда неспособно да промени курса сега.
3. Режимът колабира, заменен от военно управление
Мнозина смятат, че това е най-вероятният възможен изход.
Въпреки че режимът е очевидно непопулярен за мнозина и всяка следваща вълна от протести през годините го отслабва допълнително, остава огромна и всеобхватна "дълбока държава“ в сектора на сигурността с интерес от запазване на статуквото.
Основната причина, поради която протестите досега не са успели да свалят режима, е, че не е имало значимо преминаване на силови структури на тяхна страна. А тези, които контролират властта, са готови да използват неограничена сила и бруталност, за да я запазят.
В объркването след евентуални американски удари е вероятно Иран да се окаже управляван от силно военно правителство, съставено предимно от фигури от IRGC.
4. Иран отвръща на удара, като атакува американските сили и съседите си
Иран се зарече да отмъсти за всяка атака на САЩ, заявявайки, че "пръстът му е на спусъка“.
Той очевидно не е равностоен на мощта на ВМС и ВВС на САЩ, но все пак може да нанесе удари с арсенала си от балистични ракети и дронове, много от които са скрити в пещери, под земята или в отдалечени планини.
Има американски бази и съоръжения, разпръснати по арабската страна на Залива, по-специално в Бахрейн и Катар, но Иран би могъл също, ако реши, да вземе на прицел част от критичната инфраструктура на всяка страна, която смята за съучастник в американска атака, като например Йордания.
Опустошителната атака с ракети и дронове срещу рафинериите на Saudi Aramco през 2019 г., приписана на подкрепяна от Иран милиция в Ирак, показа на саудитците колко уязвими са те за иранските ракети.
Арабските съседи на Иран в Залива, всички съюзници на САЩ, разбираемо, са изключително притеснени в момента, че всяка военна акция на САЩ ще се отрази негативно върху тях.
5. Иран отмъщава чрез поставяне на мини в Залива
Това отдавна се очертава като потенциална заплаха за световното корабоплаване и петролните доставки още от иранско-иракската война от 1980-88 г., когато Иран действително минира корабоплавателните пътища, а миночистачи на британския Кралски флот помогнаха за разчистването им.
Тесният Ормузки пролив между Иран и Оман е критична точка. Около 20% от световния износ на втечнен природен газ (LNG) и между 20-25% от петрола и петролните продукти преминават през този пролив всяка година.
Иран е провеждал учения за бързо разполагане на морски мини. Ако го направи, това неизбежно ще се отрази на световната търговия и цените на петрола.
6. Иран отмъщава, потапяйки американски военен кораб
Капитан от ВМС на САЩ на борда на военен кораб в Залива разказва, че една от заплахите от страна на Иран, за които се тревожи най-много, е масирана атака с дронове.
Това е ситуация, при която Иран изстрелва толкова много дронове с мощни експлозиви и бързи торпедни катери по една или няколко цели, че дори страховитата близка отбрана на ВМС на САЩ не е в състояние да елиминира всички навреме.
Иранските военноморски екипажи са фокусирали голяма част от обучението си върху неконвенционална или "асиметрична“ война, търсейки начини да преодолеят или заобиколят техническите предимства, на които се радва основният им противник – Пети флот на ВМС на САЩ.
Потапянето на американски военен кораб, придружено от евентуалното пленяване на оцелели от екипажа му, би било огромно унижение за САЩ. Засега този сценарий се смята за малко вероятен
7. Режимът колабира, заменен от хаос
Това е съвсем реална опасност и е едно от основните опасения на съседи като Катар и Саудитска Арабия.
Освен възможността за гражданска война, каквато преживяха Сирия, Йемен и Либия, съществува и рискът в хаоса и объркването етническото напрежение да прерасне в въоръжен конфликт.. Кюрди, белуджи и други малцинства ще се стремят да защитят собствения си народ на фона на общонационален вакуум във властта.
Голяма част от Близкия изток със сигурност би се радвала да види края на Ислямската република, най-вече Израел, който вече нанесе тежки удари на прокситата на Иран в региона и който се опасява от екзистенциална заплаха от предполагаемата ядрена програма на Иран.
Но никой не иска да види най-голямата по население нация в Близкия изток – около 93 милиона души – да изпадне в хаос, предизвиквайки хуманитарна и бежанска криза.
Най-голямата опасност сега е президентът Тръмп, след като е натрупал тази мощна сила близо до границите на Иран, да реши, че трябва да действа или да загуби достойнство, и да започне война без ясен краен резултат и с непредсказуеми последици.
