Тайните, които крие душата

Има нещо по-особено вътре в нас, което ни прави такива, каквито сме. То определя нашата индивидуалност. А ние искаме да вярваме, че то няма да изчезне заедно с тленните ни тела, а ще продължи да съществува някъде под някаква форма или ще се върне на земята благодарение на прераждането.
Че хората имат душа, се е вярвало още преди 3000 години. Наред с това има и някои доста странни схващания за човешкия дух. Като се започне от въпроса дали душата живее в главата и се стигне до това какъв им е случаят на зомбитата. Ето някои теории...

Да продължиш живота си като камък

Археолози от университета в Чикаго открили каменна плоча в Турция, която доказва, че хората са вярвали в съществуването на душата още преди 3000 години.

Плочата е създадена като паметник, който трябва да напомня на близките на починалия, че вместо да скърбят за него, трябва да празнуват, защото душата му ще остане в този паметник. Не е ясно защо от всички възможности душата на умрелия ще избере да остане точно в камък, но това е доказателство, че хората са вярвали не само в съществуването , но и в това, че тя остава, след като тялото се разложи.

Целият свят има един общ дух

В древността няколко различни религии са си приличали по едно нещо - в тях се срещала идеята, че светът е живо същество, което носи своята собствена душа - Anima mundi. Тя се разпростирала над всичко, което изграждало света. По-късно това виждане се е променило.

Сътворението довело до появата на греха и разделило божественото от човешкото, или плътското и следователно греховното. Така светът загубил своята душа. През Ренесанса идеята, че светът носи душа, се е появила отново, а за доказателство било привеждано "златното сечение".

Алхимиците не искат само злато

Алхимията не е само стремеж за превръщане на металите в злато. Алхимията е наука за трансформацията.

Тъй като ние всички сме свързани, всеки от нас има потенциала да открие и разбере мъдростта, която душата носи на света. Благодарение на алхимията хората са се надявали да доловят вибрациите от душата на всяко нещо и сами да ускоряват и управляват процесите в природата.

Наздраве! И тя си отива...

Според някои по- древни вярвания кихането показвало, че човек се разделя с душата си. Хората смятали, че когато някой киха, душата му напуска тялото. По-късно започнали да си казват "Наздраве!" или bless you, за да си пожелават душата на кихащия да не го напуска. Според други кихането е добър знак, особено ако се случи по време на молитва. То доказвало, че Бог е чул желанието и то ще бъде изпълнено.

Без глава и без душа

От всички ужасни начини, по които може да намери смъртта си човек, за най-лош се приема обезглавяването. Това е свързано с идеята, че душата живее в главата му. Ако човекът е обезглавен, душата му престава да съществува.
Било прието дори намерилите смъртта си по този начин да бъдат погребвани отделно от другите. Било забранено престъпниците, екзекутирани по друг начин, да бъдат заравяни близо до онези, които са загубили главата си.

Има ли ад и рай за животните?

Дали животните имат душа или не, си остава спорен въпрос. Виждането на различните папи през годините не се припокрива. Някои казват, че домашните любимци могат да намерят мястото си на небето до своите собственици, други посочват, че те не могат да застанат до хората, защото за различка от тях не са способни да разсъждават.
Това дава възможност на човек сам да прецени на какво да повярва. Не са малко примерите за собственици, погребали любимците си. За всеки случай, ако има ад и рай за животните, почитателите на пържолите ще има какво да обясняват.

Омировата представа за смъртта

Ако знаем, че след смъртта ни душата ни ще продължи да съществува, това би направило избора ни да принесем тялото си в жертва и да умрем в битка, малко по-лесен. Но в Древна Гърция и особено в творбите на Омир нещата не стояли по този начин. Душата се е приемала като нещо, което съществува, докато човек е физически жив.
След смъртта тя също загива. Смятало се, че дори да остане нещо от човека, то далеч не може да се сравнява с това, което той е бил на земята. От него е останала само бледа, тъжна сянка. Тази концепция придавала друг смисъл на саможертвата на воините, отиващи на бойното поле без утехата, че ако намерят смъртта си , духът им още продължи пътя си.

Прераждане за 613 чисти канала

Прераждането се свързва основно с будизма, но не е характерно само за него.
Според Кабала всяка душа минава през прераждане, което е част от пътя, който тя трябва да измине на земята. Има 613 различни канала в душата и те са свързани с крайниците и кръвоносните съдове. В живота си човек е изправен пред редица избори, които трябва да направи. Всеки път, когато постъпва добре, той прочиства части от душата си, а когато постъпва лошо и пренебрегва моралните закони, прави обратното.

Душата може да бъде допусната в рая, само ако всички канали са прочистени. Точно затова човек е принуден да минава през прераждането, докато не прочисти душата си. Той се връща на земята, за да поправи грешките си.

Има обаче и души, които са чисти, но са заставени да се върнат, за да помагат на другите, които имат нужда от тях.

На лов за глави

През XIX в. била популярна идеята за "веществото на живота". Тя обяснявала защо някои племена събирали главите на убитите от тях хора - смятали, че освен душата там се намирало и това вещество. Били убедени, че то може да се пренася от човек на човек и да носи просперитет на цялото племе.

Главите се пазели не толкова като трофеи, а за да може събраната реколта да е повече , а живите - по-здрави.

С какво зомбитата са по-различни от хората?

Ако се доверим на филмите и сериалите, трябва да приемем зомбитата за тела, лишени от свободна воля. Ако вместо това проверим какво е виждането на практикуващите вуду, може и да променим виждането си.

С уговорката, че зомбитата не са нещо, с което вудуто се характеризира, трябва да обърнем внимание на това, че думата "зомби" произлиза от nzambi, която означава душа. Със смъртта душата се отделяла от тялото и можела да бъде пленена. Този, който държал душата, можел да контролира и тялото и да го използва за каквито цели прецени - добри или лоши.