Меглена Кунева: Проверки на чиновниците, които живеят неоправдано луксозно

Интервю на ДИЯН МОРКИН с вицепремиера Меглена Кунева за мерките срещу корупцията във властта, за намеренията на реформаторите за местния вот и за усилията за влизането ни в Шенген

- Ясни ли са вече конкретните мерки на правителството за борба с корупцията по високите етажи на властта, г-жо Кунева?

- В момента с правосъдния министър Христо Иванов, вътрешния зам.-министър Филип Гунев и експерти изготвяме детайлите по новата стратегия. Тъй като говорим за борба с корупцията, ще се наложи да бъдат променяни и закони - най-малкото Наказателният кодекс, както и за даването на нови правомощия на инспекторатите на различните органи. Основната идея е да дадем на един орган, нека работно го наречем Комисия за предотвратяване конфликта на интереси, плюс повече правомощия да прави реални проверки за имуществото на около 6000 души по високите етажи на властта. Когато няма ясна подредба кой какво работи и как се отчита, както е досега, няма как да се получават нещата. Другото важно предложение е до шест месеца всички имотни декларации, подадени от висши и редови служители, да станат електронни и да се въведат в база данни. Оттам специален софтуер може да прави автоматично проверка по определени маркери. Например да отчита рязка промяна в имотното ти състояние или да открива несъответствие между декларацията и регистъра на КАТ, ако си си купил нова кола.

За висшите етажи на властта Комисията за конфликт на интереси ще започне да прави и детайлно сравнение на декларираните цени на имотите и превозните средства с пазарните. Не може да си декларирал кола за 10 000 лв., а да е ясно, че тя няма как да струва под 100 хил. Също имаме намерение да въведем практика на проверки за интегритет, или казано другояче - за честността на служителите, подложени на най-висок корупционен натиск. Това не е откриване на топлата вода, много страни с близък до нашия темперамент и история въведоха такива мерки и постигнаха резултати. Необходима е просто политическа воля.

- Какви нови правомощия могат да имат инспекторатите към ведомствата, тъй като те и в момента могат и трябва да упражняват контрол?

- Най-важно е инспекторатите да могат да предизвикват финансова проверка за всеки един член на администрацията, който живее по-луксозно от реално получаваните от него доходи. В момента те имат контролни функции, но факт е, че това, което правят, е просто да приемат декларациите. Няма реална проверка.

- Как ще бъдат определени критериите за това какво е да живееш в лукс? Централно ли ще бъдат спуснати указания?

- За това обикновено се издават наръчници. Както е в Румъния. Ако една покупка надвишава пет пъти заплатата ти или годишния доход, е съвсем очевидно, че има някакво нарушение. Ако не можеш да го обясниш чрез кредит или по някакъв друг начин, то тогава е необходима по-задълбочена проверка.

- Инспекторатите ще разчитат единствено на това какво е вписано в декларациите или ще могат да прилагат и полицейски функции?

- За да можем да сме сигурни, че това нещо може да се случи, трябва да разполагаме с много по-висок щат. Експертите препоръчват да бъдат увеличени десет пъти бройките за инспектори в МВР, Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването. Това е на този етап и само за тези ведомства, тъй като именно там е съсредоточена дребната корупция. За пример, в инспектората на НАП в момента работят петима души. В МВР има 15 инспектори, които трябва да проверяват 47 000 служители. Няма как да стане така.

- Нали знаете, че тези инспекторати са на подчинение на министрите и те обикновено са дългогодишни служители от дадената система?

- Напълно сме наясно, че трябва да има независимост на инспекторатите. Това е ключово условие за успех. Най-вероятно ще трябва да се подходи към вариант те да бъдат предлагани от един орган, а да бъдат назначавани от министър или да бъдат предлагани от министър, но друг орган да ги одобрява.

- Тъй като Министерският съвет също има инспекторат, не е ли най-удачно тези проверки да започнат оттук, за да се покаже дали работи системата?

- Пътят, който предлагат експертите, е да се тръгне оттам, където има най-висок корупционен натиск. Затова споменах и тези три министерства.

- След като инспекторатът открие някакво нарушение, какво трябва да направи?

- Зависи от мащаба на нарушението. Някои изискват административни мерки като глоби или отстраняване от работа, но други могат да доведат и до това случаят да бъде предаден на прокуратурата. И тук е важният въпрос. Ние предлагаме административната, превантивна част, но е необходимо да се засили и наказателната - какво се случва, когато се установят случаи на голяма корупция. Чакаме детайли за обявеното от прокуратурата намерение за създаване на специализирано звено за високите етажи на законодателна, съдебна, изпълнителна и местна власт. Ключова ще е ролята и на съда.

- Предстоят местни избори. Има ли окончателно решение по какъв начин Реформаторският блок ще участва в тази кампания?

- Ще ви отговоря от името на "Движение България за гражданите", миналата събота имахме и Национален съвет, на който обсъждахме именно това. Настроенията са да сме силен и активен член на Реформаторския блок и да се явим във формат РБ на местните избори. Дали във всички градове това ще бъде възможно, все още не мога да кажа. В някои градове има наслагване на личностни отношения и там ще бъде по-трудно.

- Ако в един град СДС има силен кандидат, другите партии ще го подкрепят или и те ще издигат свои кандидатури?

Логиката е да го подкрепят, защото търсим най-добрите кандидатури, местният вот е до голяма степен мажоритарен избор. Много е възможно на места да припознаем някой, който не е партиен, но е ярка личност за общността.

- От ГЕРБ обявиха, че на балотаж биха търсили коалиция с РБ. Вие как гледате на това предложение?

- Нека да стигнем до тази точка. Балотажът не е коалиция, а и ситуациите са различни за различните градове.

- Имате ли амбиция да издигнете самостоятелна кандидатура за кмет на София?

- Такива са настроенията сред по-голямата част от структурите на блока. Знам, че г-жа Йорданка Фандъкова се радва на симпатията на много хора, но изборите понякога са въпрос на допълване, а не на противопоставяне. Повечето от нашите членове смятат, че София е знаков град, в който имаме много добри позиции и трябва да имаме собствена кандидатура, както и много силна листа за общински съветници.

- Обсъждали ли сте и кандидатура за президент? Възможно ли е да е жена?

- Не. Още е рано. Специално мен ако ме питате, то аз съм дала своя отговор. Преди 4 години половин милион българи гласуваха за жена президент в мое лице. Мисля, че има какво да се желае откъм повече участие на жените в политиката. Иска ми се обаче както на местния вот, така и на президентския да се повтори културата на дебат, която създадохме тогава с господата Плевнелиев и Калфин.

- Голямата ви амбиция е да влезем в Шенген. По-добри или по-лоши са шансовете ни към днешна дата?

- България ще бъде член на Шенген, но все още има няколко страни, които трябва да кажат "да". За съжаление само една "против" може да блокира процеса. Досега съм осигурила категоричната и проактивна подкрепа на 20 страни, всеки ден водя разговори. Ситуацията в ЕС се промени - това, което се случи в Париж, разрастването на "Ислямска държава" - всичко това вече прави контрапродуктивно да се използва Шенген за натиск върху България да свърши реформите в правосъдието или корупцията. Вече говорим за сигурност и нашите партньори са длъжни да разберат това.

- Общата позиция на премиера Бойко Борисов и лидера на ПЕС Сергей Станишев за Шенген ще помогне ли да бъдат приобщени към каузата и останалите ключови държави?

- Общата позиция е истински източник на оптимизъм, защото е дълго търсената и дълго преследваната от мен обединена национална позиция. Така ще успеем. Това е в интерес на Европа.

- В Брюксел лидерите на ПЕС и ГЕРБ се обединиха, но пред президентството лидерът на БСП вика против НАТО и ЕС.

- Не бих искала да коментирам предизборни техники. За мен е извън съмнение, че по-голямата част от българите искат да са част от Европа. В момента има хора, които не искат да влезем в Шенген. Защото Шенген означава повече ред, а има хора, които предпочитат водата да е мътна и да печелят от престъпността.

НАШИЯТ ГОСТ

Вицепремиерът Меглена Кунева е родена на 22 юни 1957 г. в София.
Завършила е право в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирала е в университетите в Джорджтаун - САЩ, и в Оксфорд.
Бе главен преговарящ за присъединяването на България към ЕС и министър по европейските въпроси в кабинетите "Сакскобургготски" и "Станишев". Първият български еврокомисар - от 2007 до 2010 г.
На 1 юли 2012 г. създаде партия "Движение България на гражданите" (ДБГ). Заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси във втория кабинет на Бойко Борисов.