Виртуозен или смъртоносен е шпагатът на АБВ

Добрите кариеристи не дойдоха в новата лява партия

Да останем във властта или да не останем? Ще оцелеем ли като партия, ако останем? А ако напуснем - ще се съживим ли?

Това е днес дилемата пред АБВ. А не кой ще е лидер на партията - тук всичко е ясно - Георги Първанов. Не само защото е единственият кандидат, а и защото никой не си представя АБВ без него.

В момента АБВ е в разкрачено положение - във властта е, но смята партньорското си споразумение с ГЕРБ за замразено. От тази ситуация трябва някак да се излезе. Но преди това лидерският въпрос трябва да приключи организационно-технически, за да не се разсейва партията и да се съсредоточи върху главния въпрос за подкрепата за управлението.

Изборите за нов председател са насрочени за 25 април и дотогава в централата сигурно ще измислят конкурент на Първанов, защото състезанието с един кон напомня други времена и няма да увеличи престижа на партията. А без престиж и визия не само няма нови симпатизанти, ами и старите се разбягват.

АБВ не стана истински партия на властта, защото не привлече стотици надъхани кариеристи, изкушени от идеята за социално приемлива цената на борбата с кризата. Кариеристи в добрия смисъл на думата - хора със способности, решени да ги използват полза на родината. Без тези добри кариеристи партията не може да изпълни основната си претенция - да бъде модерното БСП.

Първанов е един от най-опитните български политици. Играта пред него е с тежък залог - политическото бъдеще на АБВ. Но той първо трябва "да си върне" на онези, които го поставиха в сложна ситуация, като подкрепиха искането за 16 млрд. лв. нов дълг, въпреки изричната му позиция. И го принудиха да прибегне до номера с оставката. Не че Първанов обича отмъщението, но политиката не е църква - там не можеш да простиш и да забравиш.

После трябва да помисли трябва ли й на АБВ да минава в опозиция и ако да, кога и как да стане това. Време има много. Местните избори не са хоризонт, защото отдавна не са това, което бяха през 90-те години. Те сочат националновалидни тенденции само от представянето на партиите в най-големите градове. И то не на 100%. В малките и средните важи старият принцип "местен, свестен и известен", което често означава - човек, който се оправя добре с местните проблеми, не на последно място и защото умее да "играе" с всяка централна власт. Заради което обикновено е подкрепян (къде директно, къде индиректно) от разноцветна коалиция.

Затова АБВ може и почти нищо да не вземе на местните избори и да продължи да върти на ГЕРБ номера - хем сме с вас, хем аха да ви напуснем.

Тази игра обаче е рискована. В разкрачена стойка не се издържа безкрайно дълго. Ако "играчът" е достатъчно гъвкав, може да се "смъкне" в шпагат и дори да обере овациите на публиката за майсторството си. Но ако не успее, може би никога повече няма да може да се изправи. Завесата пада на парламентарните избори - когато и да са те.