12 истории: Какво работят диктаторите, преди да сграбчат властта

С какво са се занимавали 12 от най-известните диктатори в световната история, преди да дойдат на власт, проследява "Индипендънт". 

Италианецът Бенито Мусолини е работил като училищен наставник, а после е станал политически журналист.

"Дучето" е работил като зидар, докато бяга от присъдата си за дезертьорство в Швейцария, след полмилването си известно време е селски учител в родния си край, но по-късно решава, че и тази професия изобщо не е за него.

Напуска Италия и отива в Швейцария, където работи на случайни места почасово, докато най-после става политически журналист.

Севернокореецът Ким Ир Сен е бил главнокомандващ от страната на Червената армия по време на Втората световна война

Като тийнейджър Ким Ир Сен постъпва в нелегална марксистка организация, но само 3 седмици след основаването ѝ тя е разкрита и е арестуван за няколко месеца от японците, окупирали Корея. През 30-те започва да командва бунтовници, сражаващи се срещу окупаторите. 

По време на Втората световна война ръководи т.нар. Корейска доброволническа армия, която се сражава на страната на СССР. 

През 1946 става основател на Корейската народна армия, съставена основно от анти-японски бунтовници и китайски партизани.

Съветският лидер Йосиф Сталин е учил в семинарията, напуска и по-късно работи като учител и чиновник

Религиозната майка на Сталин е искала синът й да стане свещеник и затова той е записан в църковната семинария в Тбилиси. Въпреки че е отличник, напуска училище през 1899 г. Някои казват, че защото не можел да си позволи таксите за обучение, а други – заради анти-царистките му политически възгледи.

По-късно работи като учител в начално училище, частен учител и чиновник в обсерваторията на Тбилиси.

Немският диктатор Адолф Хитлер е бил художник

Хитлер се интересувал от изящни изкуства, въпреки че баща му не е бил особено доволен.

Работил е като общ работник и художник с акварелни техники във Виена, но два пъти е бил отхвърлян от Академията по изкуства в града. Професионалистите описват работите му като точни, но незабележителни и неемоционални пейзажи.

Водачът на Червените кхмери Пол Пот е учил история, география и френска литература в частно училище

Като дете е бил в будистки манастир, мести се в частно училище и след гимназията Пол Пот получава стипендия от Париж и започва да изучава радиотехника и електротехника. Тъй като е прекарвал повечето от времето си в революционни дейности и оценките му не са били блестящи, му се налага да се върне в Камбоджа. Става преподавател в училище, но правителството скоро го гони от поста му.

Военният диктатор на Уганда Иди Амин е бил помощник готвач и шампион по бокс

Иди Амин е отгледан само от майка си в провинциална част на северозападната Уганда. Първата му работа е като помощник-готвач в Кралската африканска стрелкова войска към британската армия.  

По-късно е шампион по бокс  лека категория от 1951 година до 1960 година, също така играе ръгби професионално и негови съвременници казват, че е бил отличен плувец.

Франсоа Дювалие – Папа Док от Хаити е бил лекар

Дювалие се дипломира като възпитаник на Медицинския университет на Хаити през 1934 година. Работи като лекар в местни болници и през 1943 г. САЩ започва да спонсорира кампанията му срещу тиф, малария и други тропически болести, оттам и прякора му - "Папа Док", използван от пациентите му. 

Руменъцът Николае Чаушеску е започнал като чиракуващ обущар

Чаушеску е роден в крайно бедно семейство и получава само начално образование. Когато навършва 11 години, напуска родното си село и започва да чиракува при обущар в Букурещ.

Франсиско Франко гради кариера в армията 

Франко завършва Пехотната военна академия в Толедо, на 23 години вече е капитан в испанската армия. През 1916 е повишен в чин майор и става най-младият старши офицер в испанската армия. Стига и до генералски чин, за да завърши като генералисимус.

Максимилиян Робеспиер е бил обезпечен благодарение на адвокатската си пратика

Робеспиер, един от най-известните лидери на Френската революция, който по-късно оглавява кървавите репресии във Франция, е от семейство на адвокати и решава да последва професионалния път на дядо си и баща си. Назначен е и за съдя в родния си край, но напуска, защото, иронично, е бил против смъртното наказание.

Чилийският диктатор Аугусто Пиночет е преподавател по геополитика във военна академия

Пиночет се дипломира като пехотен офицер през 1937 година, а по-късно преподава геополитика във военната академия на Чили и е редактор на списание.

Аржентинецът Хорхе Рафаел Видела е бил в армията

Завършва Националния военен колеж през 1944 година, а веднага след това е причислен към аржентинската армия. През 1973 година е назначен за началник на армейския генерален щаб.