FP-5 „Flamingo“ срещу „Орешник“: Информационен сблъсък около руски ракетен полигон

Анализатори отхвърлят твърдението на Украйна за атака срещу руския ракетен полигон Орешник

Украински източници твърдят, че разработената в страната крилата ракета FP-5 „Flamingo“ е била използвана за нанасяне на успешни удари в дълбочина по инфраструктура на полигона „Капустин Яр“ – обект, тясно свързан с изпитанията и пусковете на новата руска балистична ракета със среден обсег „Орешник“, пише Military Watch.

Системата „Орешник“ е сред най-широко рекламираните нови оръжейни платформи, въведени наскоро на въоръжение в Руските въоръжени сили, като бе официално обявена след първата си бойна употреба през ноември 2024 г. срещу цели в Украйна. Оттогава поне една ракета е била изстреляна от полигона „Капустин Яр“ на 8 януари 2026 г. по цели в Западна Украйна.

Твърденията за успешен удар по полигона имат потенциала значително да повишат морала в Украйна, както и да увеличат престижа на ракетната програма „Flamingo“, което би могло да доведе до допълнително финансиране от спонсори сред държавите членки на НАТО. Анализатори обаче широко поставят под съмнение украинските твърдения, като отбелязват, че цитираните като доказателство сателитни изображения не показват реални щети по съоръжението.

Американският анализатор и изследовател на сателитни изображения и ракетни сили Декер Евелет заяви, че разпространяваните онлайн кадри от украински и други източноевропейски източници са били неправилно интерпретирани. По думите му те не показват поражения от ракетен удар. „Това не е вярно и представлява лош анализ на изображения… Не се виждат никакви поражения на изображение с резолюция три метра. Това, което се вижда, е дим от електроцентралата на обекта, работеща нормално“, посочи той. Евелет публикува и сателитни изображения с по-висока резолюция, заснети няколко дни след периода, на който се позовават първоначалните публикации, като подчерта, че на тях не се наблюдават структурни повреди по сградите на полигона. „Ето кадър с резолюция 0,5 метра, направен три дни по-късно… Няма никакви щети по съоръжението“, заключи анализаторът.

Изключително високият профил на програмата „Орешник“ прави особено изгодно за украински източници да твърдят, че е нанесен успешен удар по нея. Ръководителят на руската Служба за външно разузнаване Сергей Наришкин заяви, че втората бойна употреба на ракетата на 6 януари е имала „потресаващ“ ефект върху отбранителните плановици в западния свят и е била възприета като „предупреждение срещу пряко военно участие… в бойните действия“. „Както експертите, така и военните специалисти признаха, че не разполагат с технически или военнотехнически средства за блокиране на тези системи“, добави той. И други руски официални лица посочиха значителното въздействие, което въвеждането на „Орешник“ оказва върху стратегическия баланс между Русия и НАТО.

Представяйки своите сили и местна ракетна програма като способни да отслабят това ново стратегическо оръжие, насочено към цели в цяла Европа, украински източници вероятно са целели да засилят допълнително западната подкрепа за продължаващите военни усилия срещу Русия. В миналото украински правителствени и медийни източници са били уличавани в разпространението на неверни съобщения за военни успехи, сред които най-известният е широко отразеният разказ за пилот на съветски изтребител МиГ-29, известен като „Призракът на Киев“, на когото се приписваха изключително голям брой въздушни победи над руски самолети. По-късно бе потвърдено, че тази история е била невярна и е служела основно за повишаване на морала.

Системата „Орешник“ се възприема като особено сериозно предизвикателство за интересите на западния блок заради използването на хиперзвукови планиращи бойни блокове, които на практика правят ракетата невъзможна за прихващане дори от ново поколение системи за противовъздушна отбрана като Arrow 3, наскоро разположена в Германия, или David’s Sling, чието разполагане във Финландия е планирано. Тези бойни блокове могат да се приближават към целите от неочаквани направления, да маневрират по тангаж и крен и да навлизат в атмосферата с изключително високи скорости, което ги прави особено ефективни както за конвенционални, така и за неядрени удари по цели в цяла Европа.

Най-четени