Труд
Автор:
Труд онлайн
Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система, е малко по-малка и по-плоска, отколкото учените са смятали през последните 50 години, според революционно откритие на израелски изследователи.
Водейки международен екип от Италия, САЩ, Франция и Швейцария, изследователи от Института за наука „Вайцман“ са направили по-прецизни измервания на размера и формата на Юпитер от всякога, използвайки нови данни от космическия апарат „Юнона“ на НАСА, пише The Times of Israel.
Изследването, прегледано от колеги и публикувано днес в Nature Astronomy, показва, че радиусът на Юпитер е с около четири километра (2,5 мили) по-тънък в екватора и с 12 километра (7,5 мили) по-плосък в полюсите, отколкото се е смятало в по-ранни оценки.
Учените са установили, че радиусът на планетата е 71 484 километра (44 418 мили). По-ранните данни го измерваха на 71 492 километра (44 423 мили). Юпитер, петата планета от Слънцето, е достатъчно голяма, за да побере повече от 1300 Земни планети.
„Сега за първи път имаме точно измерение на размера на Юпитер“, каза проф. Йохай Каспи от Катедрата по земни и планетарни науки на Уейцман, в интервю за The Times of Israel. „Това е важно, защото досега не знаехме точния радиус на тази планета. Винаги сме имали приблизителни оценки. Сега разполагаме с по-точни данни, които ни помогнаха да разкрием много неща, които досега бяха загадка за нас.“
Юпитер съдържа предимно водород и хелий. Огромният гигант е „вероятно първата планета, образувала се в Слънчевата система“, каза Каспи.
„Знаем това, защото е най-голямата“, каза той. „Няма как малка планета да се образува преди такава голяма планета.“
Каспи каза, че изследването на вътрешната структура на Юпитер и неговата плътност предоставя на учените доказателства за това как е протекло това формиране.
„Имахме Слънцето, имахме експлозия, после имахме Юпитер, после Сатурн и после останалите планети“, каза Каспи.
Учените все още не са сигурни дали планетата има централно ядро от твърд материал. Около нея се въртят 95 луни, пръстени и астероиди.
Гигантската планета има и най-късия ден в Слънчевата система. Земята се върти за 24 часа. Въртенето на Юпитер трае по-малко от 10 часа.
Досега оценките за формата на Юпитер бяха изведени от шест измервания, които изследователите направиха с помощта на мисиите „Вояджър“ и „Пионер“ на НАСА преди 50 години. Тези мисии изпратиха радиолъчи от космическия кораб към Земята, предоставяйки основа за знания за Юпитер.
След това НАСА изстреля „Юнона“ през 2011 г. След повече от 2,8 милиарда километра (1,74 милиарда мили) и почти пет години, той достигна Юпитер и започна да обикаля около гиганта и да изпраща потоци от необработени данни.
Космическият кораб е първият, който проучва под гъстите, неприветливи облаци на Юпитер. Според НАСА, Juno „търси отговори на въпроси за произхода и еволюцията на Юпитер, нашата Слънчева система и гигантските планети в космоса“.
През 2021 г. НАСА удължи мисията на Juno, за да може космическият апарат да продължи да изучава Юпитер и неговите луни по-отблизо. Новата, разширена траектория постави космическия апарат в орбита, която му позволи да мине зад Юпитер от гледна точка на Земята, нещо, което предишната му орбита никога не е правила.
Когато космическият апарат премина зад планетата, радиосигналът му беше блокиран и изкривен от атмосферата на Юпитер.
Мария Смирнова, докторант в групата на Каспи във Вайцман, разработи специална техника за обработка на новите данни на Juno чрез радиолъча, изпратен към Земята.
Тъй като учените „знаят точно къде се намира Юпитер, знаят къде се намира Земята и знаят къде се намира космическият апарат, тогава можем да кажем каква е плътността на определено разстояние от центъра на планетата и по този начин можем да определим радиуса и формата на планетата“, каза Каспи.
Профилът на Юпитер се актуализира, след като изследователи от Института за наука „Вайцман“ откриха „по-тънка и по-плоска“ планета. (С любезното съдействие на Института за наука „Вайцман“).
Каспи отбеляза, че по-ранните измервания на НАСА също не са отчели силните ветрове на Юпитер, някои от които достигат 539 километра в час (335 мили в час).
Освен това е трудно да се види какво се случва под облаците на планетата.
