Труд
Автор:
Труд
Италия от плът и кръв е тук! Типичните „адзури“ се завърнаха на Евро 2020 в пълния си „блясък“, но този път едва на 1/2-финалите. Скуадрата изстрада мястото си на финала на Евро 2020 така, както го е правила в много други случаи през годините без значение от фазата на турнира. Драма с дузпи прати тима на Роберто Манчини на „Уембли“ в неделя и без да блести ярко, както бе до момента. Героите в Лондон бяха много – от Джанлуиджи Донарума, до…резервния вратар Салваторе Сиригу, дал ценни съвети на своя колега под рамката.
Испания надигра своя съперник по всички параграфи, но накрая бе обляна в сълзи. Оръжието на селекционера Луис Енрике включваше висока преса, „фалшива“ 9-ка и пълно обезличаване на Лоренцо Инсинье и Чиро Имобиле. Италия бе принудена да се защитава, въпреки че през целия турнир пленяваше и неутралния фен с агресивната си и привлекателна игра. Сега нямаше и помен от романтиката на Манчини. За нея подсказа единствено изпълнението на Федерико Киеза за 1:0 – фалцов удар по диагонала в далечния изстрел. После дойде и мигът на Алваро Мората, надхитрил своите съотборници в „Ювентус“ – лекторите в защита Джорджо Киелини и Леонардо Бонучи, както ги определи самият Жозе Моуриньо след успеха над Белгия (2:1). И именно таранът на Испания се превърна в грешник при изпълнението на дузпи.
„Ла Фурия“ държа топката 70% от целия мач и направи 908 подавания. И въпреки всичко…Италия някак оцеля. За да компенсира тактическия капан, в който бе попаднал, Манчини направи всички възможни 6 смени. И въпреки всичко, „адзурите“ изглеждаха далеч по-уморени от своя съперник. А за Испания това бе трети поред двубой, включващ 120 минути. При изпълнението на дузпи съдбата намигна на италианците. Маноел Локатели се хвана на номера на Унай Симон, който и този път заложи на танц по голлинията, както бе срещу Швейцария. После дойде пропуска на неуморния и блестящ иначе Дани Олмо. До края Италия не пропусна, а това стори Мората. В минутите преди дузпите, героят Джанлуиджи Донарума получи ценни съвети от своя подгласник Сиригу.
"Проучихме всичко възможно с треньора на вратарите, накрая винаги има и доза инстинкт - обясни след мача бъдещото попълнение на ПСЖ. - Следях всичко по време на мача и преди дузпите. Сиригу говори с мен преди изпълненията, но не мога да разкрия какво ми каза. Той е много специален човек за мен. Невероятен приятел и добър човек."
— Nazionale Italiana ⭐️⭐️⭐️⭐️ (@Vivo_Azzurro) July 6, 2021
След триумфа си пролича и голямото оръжие на финалиста – силния колектив. Инсинье облече фланелка на неговия съотборник Леонардо Спинацола, скъсал ахилес срещу Белгия. Киеза, напуснал с травма 1/2-финала, също посвети победата на левия бек на „Рома“.
„Дори когато Локатели изпусна първата дузпа, всички бяхме спокойни и вярвахме, че може да спечелим – обясни един от героите на вечерта. - Посвещавам успеха на Леонардо Спицанола. Той се контузи и не можа да помогне в този мач, но тези неща се случват във футбола, надявам се да го зарадваме и във финала".
Самият Спинацола пък подкрепи тима от…своя диван. Защитникът публикува видео как пее химна със своя син, а по-късно и как куфее след победната дузпа на Жоржиньо.
„Трябва да се чувстваме щастливи и горди от видяното – обяви Енрике след поражението. - Националният отбор излезе да играе своята игра. Оценката към мен е ниска може би, защото не сме стигнали до финала. Целта беше да се създаде отбор и феновете да се чувстват горди от своите играчи. Не знам защо плачат, във футбола трябва да печелиш и губиш. Играчите се дразнят, но трябва да се научиш да управляваш емоциите след поражението. Съперникът е спечелил и трябва да научите малките деца, че когато изгубите, не трябва да плачете, трябва да станете".
А Енрике поясни и за „фалшивата“ 9-ка: „Видях как Бонучи и Киелини обезвредиха Ромелу Лукаку и прецених, че е по-добре да променим отправната точка, добавяйки още един човек в средата на терена. Това беше добър план, защото преодоляхме пресата на Италия и играхме наистина добре.“
Италия е на финал и има ден повече за почивка. „Адзурите“ прекъснаха вече една негативна серия, тази срещу Испания. Ред е и на друга такава – два поредни неуспешни финала (2000 и 2012). Целта е титлата, както и рекордът за най-дълга серия без загуба. До нея остават 2 мача. До триумф на Евро 2020 – един.
