Легенда №1 на „Марибор“: С „Левски“ имаме много общо

Маркос Таварес е легенда №1 на „Марибор“. Бразилецът има 14 сезона зад гърба си, които го превърнаха в лидер по всички показатели – - най-много мачове за клуба във всички турнири (517), най-много срещи в Европа (94), както и най-много попадения в евротурнирите (31). В Словения той стана 8 пъти шампион, 3 пъти бе голмайстор на първенството, вдигна и 3 купи на страната. 6 пъти бе избиран от феновете за най-смел футболист на годината. Дългогодишен капитан и лидер. 

Всяка приказка си има своя край, а Таварес признава пред „Труд“, че през лятото ще се прости с голямата игра, но само, за да влезе в ръководството на словенския гранд. На полувремето на контролата на неговия отбор с „Левски“ (2:2), бразилецът разкри каква е причината да остане верен на "Марибор" през всички тези години. А също и за новите му мечти в света на футбола.

- Маркос, привет. Каква е причината да не играеш срещу „Левски“?
- В последния мач получих удар в крака и сега не съм на разположение на треньора. Но това е моята последна подготовка, приключвам с футбола в края на сезона. След това ще работя в клуба. Ако трябва да съм напълно откровен, на тази дата преди 14 години подписах първия си договор с „Марибор“. Това е много време. Когато дойдох тук не съм очаквал да остана за толкова дълго.

- През всички тези години сигурно е имало оферти от други отбори?
- Имаше от Китай, Белгия и други държави, но клубът винаги казваше, че може да продаде всеки, но не и Марко Таварес. Винаги са давали за мен това, което ме удовлетворява. Останах и защото исках да направя история, това беше и моят план.

- Помните ли мача от 2016 година, когато начело на „Левски“ бе Люпко Петрович, шампион с „Цървена звезда“ в Шампионската лига?
- Така ли беше? Не помня, наистина, но сега, когато идвахме насам за мача с „Левски“, се заговорих с мои съотборници за онзи двубой преди 6 години. Може да прозвучи нескромно, но не помня детайли от срещата. Знам, че вкарах гол, който се оказа важен за продължаването ни напред. Резултатът в Марибор беше 0:0 и това попадение се оказа решаващо. Уважавам „Левски“, защото съм играл срещу тях и докато носих екипа на АПОЕЛ. Знам, че много бразилци са минали през този български клуб. Знам също, че „Левски“ сменя генерацията и се нуждае от време. Това е дълъг процес, ние също се намираме в това положение, така че сме имаме много общо.

Какъв се чувствате след толкова години в клуба – бразилец или словенец?
Наполовина съм бразилец и наполовина словенец. Имам паспорт вече, както и гражданство. Преди 8 години го получих, така че е микс…

- За всички тези години нямаше ли предложение да играете за националния отбор на Словения?
- Имаше, но проблемът бе, че съм играл за националния отбор на Бразилия до 23 години. Не можех да играя, а исках. Президентът на словенската федерация по това време Александър Чеферин, който сега е начело на УЕФА, както и селекционерът Матеаш Кек разговаряха с мен.

- Познавате ли Славиша Стоянович, беше селекционер на Словения, а по-късно треньор на „Левски“?
- Да, знам го, той е словенец, но не сме работили заедно. Но е много уважаван човек в страната.

- Какво мислите за словенския футбол?
- Не сме на най-доброто ниво, но се развиваме. Всяка година нещата се подобряват. Казвам го от позицията на човек, който е тук 14 години. В началото бяхме шампиони почти всеки сезон, но сега е различно, защото много тимове израснаха като „Мура“ например. С точките, които преди печелихме, щяхме да сме шампиони, но сега другите печелят повече.

- Споменахте, че ще останете на работа в клуба, каква позиция ще заемете.
- Ще бъда асистент на спортния директор в началото. Имам своите цели и мечти. Ще се опитаме да вкараме един ден „Марибор“ в Шампионската лига, защо не? Няма да е лесно, но това е нашата цел.

- А ще се опитате ли да намерите новият Марко Таварес?
- О, да, задължително. Това също е нещо, което искам да сторя, но няма да е лесно (смее се).