Иранската армия започна да получава новоразработени основни бойни танкове Suleiman-402, които се доставят чрез цялостна модернизация на танковете M60, доставени от Съединените щати през 70-те години. Танкът се различава най-вече от оригиналния M60 в използването на нова дистанционно управлявана оръжейна станция, подобрена композитна и реактивна броня и интегрирането на по-голямо гладкоцевно оръдие. Подобрените системи за управление на огъня на танка включват по-усъвършенствани сензори за насочване, балистични компютри и възможности за нощно виждане, докато се съобщава също, че двигателят му е заменен с по-мощен и икономичен наследник, пише Military Watch Magazine.
Иранският танков флот в момента се счита за един от най-малко сложните сред големите военни сили в света и от над 1500 танка в експлоатация над 1000 са остарели M60, M47/48, Chieftains, Type 59 и Chonmas. Въпреки че през 2010 г. бяха закупени модерни руски Т-90, те бяха дарени на Сирийската арабска армия като помощ и оттогава попаднаха в ръцете на ислямистки паравоенни формирования, свързани с НАТО, враждебни на Техеран.
Не се очаква Suleiman-402 да осигури сравними способности нито с модерните варианти на T-72, нито с произлизащия от T-72 танк Karrar, за който ирански източници твърдят, че е разработен в страната, но който никога не е бил произвеждан в мащаб. M60 и подобен способен Chieftain се оказаха изключително превъзходни от T-72 по време на войната между Иран и Ирак, както беше потвърдено от източници от двете страни. В началните етапи на войната иракски танков батальон, оборудван с Т-72, неутрализира иранската броня в множество битки, според съобщенията, не е претърпял никакви загуби, като дори иранските противотанкови оръдия M68 и противотанковите ракети TOW се оказаха напълно неефективни. Най-малко едно сражение, противопоставящо иракски единици T-62 и T-72 срещу иранска броня, включително M60, видя, че иранците губят над 100 танка, като загубите на Ирак са ограничени до около дузина, повечето от които са T-62. Един от водещите недостатъци на M60 е разчитането му на нарезно оръжие, като западният свят изостава с около 20 години от Съветския съюз при въвеждането на гладкоцевни оръдия в експлоатация.
Вероятно основната обосновка за инвестиране в модернизирането на флота M60 е способността на Иран да обслужва и произвежда части за превозните средства, без да разчита на чуждестранни доставки, като цената и икономическите предимства на инвестирането в изцяло местно решение за остаряването на бронята на страната се очаква да бъдат значителни. Тези модернизации може да се извършват успоредно с усилията за доставка на модерни основни бойни танкове от чужбина, като китайският VT-4 и севернокорейският Chonma II се считат за водещи претенденти за получаване на нови ирански поръчки.