Най-бедните градове в Германия пълни с българи и румънци

Градове като Гелзенкирхен, Дуисбург, Дортмунд и Есен са сред местата с най-висок процент на бедност в Германия. Въпреки това именно те се превръщат в притегателен център за много мигранти от България и Румъния, разказва Deutsche Welle.

Една от причините е, че в тези градове наемите са по-ниски, а свободните жилища – повече, отколкото в икономически силните региони. Това прави индустриалната Рурска област особено привлекателна за хора, които търсят по-достъпен старт в чужбина.

Свободното движение в ЕС увеличи миграцията

След като от 1 януари 2014 г. българските граждани получиха пълен достъп до трудовия пазар на ЕС, хиляди се възползваха от правото да търсят работа в други държави от Съюза.

По официални данни към края на 2024 г. в Германия живеят над 432 хиляди български граждани – една от най-големите групи граждани на други страни членки. Мнозина от тях са квалифицирани специалисти и играят важна роля в икономиката на големи градове като Мюнхен, Дюселдорф и Хамбург, отбелязват германски медии.

„Миграция по бедност“ създава местни проблеми

Паралелно с това обаче част от пристигащите попадат в категорията на т.нар. „мигранти по бедност“. Техният приток поставя сериозни социални и финансови предизвикателства пред някои общини в провинция Северен Рейн-Вестфалия.

Според германски издания в нито един град на провинцията не живеят толкова много българи и румънци, колкото в Дуисбург. Особено кварталът Хохфелд, някога силно индустриален, днес се свързва с висока безработица и социални проблеми.

Данни от централния регистър за чужденците показват, че броят на българите и румънците в Дуисбург се е увеличил с над 90% в периода 2014–2021 г.

Социални помощи и злоупотреби

Експерти посочват, че европейското законодателство позволява на гражданите на ЕС да получат достъп до социални помощи, ако имат дори минимална трудова заетост. Това включва детски надбавки, помощ за наем и други социални плащания.

В някои случаи системата става обект на злоупотреби – чрез фиктивна заетост, работа „на черно“ или неправомерно получаване на социални плащания. Германски медии отбелязват, че през 2025 г. са регистрирани близо 1200 подобни измами, като се предполага, че реалният брой може да е по-голям.

Мигрантите често са и жертви

В същото време много новодошли стават жертва на трудова експлоатация и нелоялни посредници. Те плащат високи суми за лоши жилищни условия или работят при нерегламентирани условия. Според наблюдатели липсата на добра координация между институциите затруднява борбата с тези практики.

Дебат за промени в законите

Германски експерти и политици все по-често поставят въпроса дали европейските правила за достъп до социални помощи трябва да бъдат преразгледани. Според тях сегашната система натоварва финансово някои общини и създава напрежение на местно ниво.