Труд
Автор:
Петя Кузева
Всички онези гласове в България, които предсказват финансов апокалипсис след прехода към еврото, трябва да се успокоят, или поне това е съветът на Хърватия, страна, която прие единната валута през 2023 г., пише Politico в статия, анализираща какво се е получило добре и какво се е объркало, след като Загреб стана част от еврозоната.
Хиляди българи излязоха на улицата, откакто Европейската комисия одобри присъединяването на България към паричния съюз от следващата година, очевидно опасявайки се, че в резултат на това животът ще стане много по-скъп. Откакто Хърватия се присъедини към еврозоната, инфлацията се е повишила, вярно е, малко повече, отколкото преди присъединяването. Но до голяма степен, според експерти, това отразява други положителни аспекти. Другите икономически данни показват, че преходът е бил до голяма степен успешен и модел, който България може да следва.
Икономическият растеж на Хърватия беше сред най-силните в ЕС миналата година - 3,8%, подпомогнат от туристическия сектор, който се задържа добре, въпреки че индустриалните проблеми в Европа се увеличават. Безработицата е на най-ниското си ниво, откакто започна текущата статистическа серия на страната през 1996 г. Грантовете от различни фондове на ЕС продължават да постъпват с бързи темпове, благодарение на правителството, което си върши работата: Fitch очаква всички 4,5 милиарда евро, отпуснати по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, да бъдат усвоени до средата на следващата година. Може би най-важното е, че заплатите са се увеличили с повече от 30%, откакто хърватите смениха куната с еврото.
Бурното влизане в еврозоната
Хърватия и България, две от най-бедните страни в ЕС, официално влязоха в чакалнята за присъединяване към еврозоната едновременно в средата на 2020 г., след като през по-голямата част от предходното десетилетие поддържаха нивата си на инфлация на или дори малко под тези в еврозоната.
Но поредицата от шокове, започнали с пандемията, промениха всичко това: инфлацията се повиши много повече, отколкото в еврозоната, достигайки връх от над 13% в Хърватия и близо 19% в България, оставяйки потребителите и в двете страни силно чувствителни към риска от повторение на същото.
Въпреки че инфлацията в Хърватия остава сред най-ниските в ЕС, анализаторите казват, че причините до голяма степен не са свързани с приемането на еврото.
"Хърватия беше единствената страна, която се присъедини към еврозоната в условията на сериозен инфлационен натиск", каза Петър Сорич от Факултета по икономика и бизнес в Загребския университет, отбелязвайки, че инфлацията от 2022-2023 г. е най-лошата от 90-те години на миналия век, когато бивша Югославия се разпадаше.
При такива условия в началото на процеса на приемане, според Сорич, потребителите са срещнали трудности да определят какво движи инфлацията, което е довело до схващането, че тя е много по-висока от официалните данни.
Но опасенията от покачване на цените са отчасти оправдани, каза Фран Галетич, също от Факултета по икономика и бизнес в Загребския университет, посочвайки опита на съседна Словения, където цените се повишиха с 9 процента в рамките на 18 месеца след приемането на еврото през януари 2007 г.
"Въпреки че официалната политика изпращаше успокоителни послания, че това няма да се случи, мнозина си спомниха как изглеждаше", каза Галетич. За да успокои обществеността, хърватското правителство принуди супермаркетите да показват цените и в двете валути в продължение на четири месеца, преди еврото да замени куната през 2023 г., и една година след това.
Това все още не спря опортюнистичния подход на търговците на дребно да оказват натиск върху клиентите си. "Много хърватски търговци на дребно повишиха цените си преди влизането в сила на правилото, което им позволи да твърдят, че не са ги повишавали по време на периода на двойно показване на цените", каза Галетич. Потребителските цени се повишиха много по-бързо през 18-те месеца около приемането на еврото, отколкото в еврозоната.
България е готова да приеме подобна политика от юли и ще трябва да се поучи от опита на Хърватия.
Негодуванието от този епизода продължава. По-рано тази година хърватите бойкотираха супермаркетите в знак на протест срещу покачващите се цени, принуждавайки правителството да разшири редица ценови ограничения, които беше въвело за някои стоки от първа необходимост през 2022 и 2023 г.
"Тези пакети бяха представени от правителството като част от отговора на енергийната криза, но тъй като те отчасти съвпаднаха с преминаването към еврото, потребителите вероятно са ги възприели до известна степен като буфери срещу инфлацията в еврото", каза Сорич. България, добави той, е в по-добра позиция днес, защото "сега има много по-спокойна перспектива за инфлацията, отколкото имахме през 2023 г. В този смисъл ще бъде много по-лесно да се проследява развитието на цените и да се санкционират нелоялни практики в търговията на дребно".
Други фактори, движещи инфлацията, е по-трудно да се припишат на еврото, дори косвено. Вземете сезонния туризъм, който представлява около една пета от икономическото производство на Хърватия: откакто европейците си възвърнаха свободата да пътуват след пандемията, туризмът е най-динамичният сектор на икономиката. През последните три години цените на хърватския туризъм са се повишили с 50%, много повече от 15-20% увеличение, регистрирано в Испания или Гърция.
Предимства на еврото
Като цяло обаче експертите казват, че преминаването към обща валута носи много повече ползи, отколкото недостатъци. Ана Шабич, директор на отдела за европейски отношения на Хърватската национална банка, нарече приемането на еврото от страната "история на пълен успех". Хърватия се сбогува с таксите за конвертиране на валута (голяма победа за бизнеса и туристите), а премията ѝ за кредитен риск спрямо Германия, както се отразява в доходността на държавните облигации, почти е изчезнала.
Хърватската национална банка изчислява, че страната сега спестява около 160 милиона евро годишно само от разходи за обмен и транзакции.
"Хърватия усети всички очаквани ползи от членството в еврозоната, въпреки факта, че се присъединихме към еврозоната в много трудни времена", каза Шабич. Но с едно фино предупреждение към страна, която е преживяла редица правителствени дисфункции и скандали през годините, тя подчерта, че "подробното и навременно планиране", както и "ясното разделение на задачите и отговорностите между участващите институции, са от съществено значение".
