Politico: Европа проваля Украйна

Войната на Русия срещу Украйна изглежда вероятно да приключи догодина - и то при условия, крайно неблагоприятни за Киев, пише Politico.

Защо е това предсказание? Заради неуспеха на ЕС миналата седмица да се съгласи да използва парите на Русия – 210 милиарда евро замразени активи – за да поддържа Украйна платежоспособна и способна да финансира военните си усилия. Това пише Джейми Детмер, редактор на мнения и колумнист по външни работи в Politico Europe.

Отхвърлянето на предложението за „репарационен заем“, което би рециклирало руски активи, предимно замразени в клирингова банка в Белгия, лишава Украйна от гарантирано финансиране за следващите две години.

Именно правните опасения на Белгия относно заема, заедно с нежеланието на френския президент Еманюел Макрон и италианския премиер Джорджия Мелони да се присъединят към германския канцлер Фридрих Мерц в подкрепа на предложението, го обрекоха на провал. И всичко това, въпреки седмици на спорове и преувеличени очаквания от страна на застъпниците на плана, включително председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

За щастие, ЕС все пак ще предостави значителен пакет от финансиране за Украйна, след като се съгласи да вземе съвместно назаем 90 милиарда евро от капиталовите пазари, обезпечени с бюджета на ЕС, и да я отпусне безлихвенно.

Но макар това да ще предотврати изчерпването на парите на страната в началото на следващата година, пакетът е предназначен да бъде разпределен в рамките на две години и това няма да е достатъчно, за да задържи Украйна в борбата. Според прогнозите на Международния валутен фонд, поради намаляването на финансовата подкрепа от САЩ, бюджетният дефицит на Украйна през следващите две години ще бъде по-близо до 160 милиарда долара.

Казано по-просто, Украйна ще се нуждае от много повече от Европа – и това ще бъде все по-трудно за блока да постигне.

Въпреки това, много европейски лидери бяха доста оптимистични след сключването на споразумението за финансиране миналата седмица. Финландският президент Александър Стуб отбеляза в неделя, че договореният пакет все още ще бъде свързан с обездвижените руски активи , тъй като схемата предвижда Киев да ги използва за изплащане на заема след края на войната. „Обездвижените руски активи ще останат обездвижени... и съюзът си запазва правото да използва обездвижените активи за изплащане на този заем“, публикува той в X.

Освен това, според идеята, може да се добави и последващ заем, който косвено да бъде свързан с руските активи. И може би е така. Но това може да се тълкува и като броене на пилетата, преди да се излюпят, тъй като всичко зависи от това каква сделка ще бъде сключена за прекратяване на войната.
Междувременно, осигуряването на друг заем няма да е толкова лесно, след като хазната на Украйна отново се изпразни.

Три държави – Унгария, Словакия и Чехия – вече се отказаха от схемата за съвместно заемане миналата седмица. Не е преувеличено да си представим, че и други ще се присъединят към тях, като се противопоставят на самата идея за пореден пакет от няколко милиарда евро през 2027 г., която е важна изборна година както за Франция, така и за Германия. Освен това, Тръмп все още ще бъде в Белия дом – така че няма смисъл да се търси във Вашингтон допълнителни средства.

И въпреки това, белгийският премиер Барт де Вевер все пак определи споразумението от миналата седмица , постигнато след почти 17 часа преговори, като „победа за Украйна, победа за финансовата стабилност... и победа за ЕС“.

Руският президент Владимир Путин обаче не вижда нещата така.

Както отбеляза украинският президент Володимир Зеленски, докато се опитваше да убеди европейските лидери да подкрепят заема за репарации : „Ако Путин знае, че можем да останем устойчиви поне още няколко години, тогава причината му да протака тази война става много по-слаба.“

Но това не се случи. И след като дебакълът от миналия петък подчерта разделението сред европейските лидери, със сигурност това не е урокът, който Путин ще си вземе. По-скоро това само ще потвърди, че времето е на негова страна. Че ако изчака още малко, 28-точковият план, който неговите помощници изработиха с услужливия специален пратеник на Тръмп Стив Уиткоф, може да бъде съживен, оставяйки Украйна и Европа да се провалят - мечтан резултат за Кремъл.

Путин може също да чете социологически проучвания и да вижда нарастващото нетърпение на европейските избиратели към войната в някои от най-големите икономики на континента. Например, публикувано миналата седмица, проучване на Politico сред 10 000 души установи, че респондентите в Германия и Франция са дори по-несклонни да продължат да финансират Украйна, отколкото тези в САЩ . В Германия 45% са заявили, че биха подкрепили намаляване на финансовата помощ за Украйна, докато само 20% са заявили, че искат да увеличат финансовата помощ. Във Франция 37% искат да дават по-малко, докато само 24% предпочитат да дават повече.

В навечерието на срещата на Европейския съвет миналата седмица, естонският премиер Кристен Михал заяви пред POLITICO, че на европейските лидери се дава възможност да опровергаят твърдението на Тръмп, че са слаби. Че като подпишат сделка за отключване на стотици милиарди замразени руски активи, те ще отговорят и на етикета на американския президент на Европа като „разпадаща се група от нации“.

Това, те не успяха да направят.