Труд
Автор:
Труд онлайн
Сизиф, цар на древна Гърция, е бил осъден от боговете да изкачва стръмен склон, носейки камък за цял живот; когато стигнеше до върха, камъкът се търкулваше обратно надолу и смъртният трябваше да поема отново по пътя. Гръцкият мит може да изглежда далечен от студения свят на финансите, но истината е, че бъдещето на банките има нещо общо с това наказание. В продължение на години те изкачват висока планина с камък от отпуснати на клиентите си кредити, който става все по-голям и по-голям, и когато достигнат върха на печалбите и дивидентите, може да се окаже, че ако не са направили нещата както трябва, гигантът има крака от кал. Камъкът, който са носили в продължение на години, изведнъж тежи прекалено много и ги кара да се сринат.
Така се случи през 2008 г., когато Голямата рецесия разкри, че секторът всъщност не играеше в Шампионската лига, а натрупваше огромна купчина кредити с съмнителна платежоспособност, отпуснати с прекалена лекота по време на бума в сектора на недвижимите имоти, което доведе до фалити и преструктурирания в сектора. Институциите, които останаха на крака след тази буря – в много по-малък брой, поради интензивен процес на сливания – бяха принудени да поемат отново по пътя към върха. Това не беше лесно. Те трябваше да се справят с нулеви лихвени проценти, световна пандемия, няколко войни, политическо напрежение и галопираща инфлация, наред с други превратности. Сега те натрупват три години рекордни печалби и се гордеят с динамичността на търговията, докато цените на жилищата отново растат без спир. Съмненията се засилват: обречени ли са да паднат отново?
Успоредно с това, от другата страна на тази висока планина, която банките трябва да изкачат, са клиентите. Те страдат от пазар на жилища, напрегнат до краен предел – както показва фактът, че цените през 2025 г. ще достигнат исторически максимум, според данните, публикувани от Националния институт по статистика (INE) тази седмица – и в същото време банките имат по-строги стандарти при отпускането на ипотечни кредити, като изискват ипотекарните кредитополучатели да внесат най-малко 20 % от стойността на имота или да достигнат определено ниво на доход. Това е сценарий, който значително затруднява достъпа до жилища, пише El Pais.
Банковият пазар в Испания е много консолидиран и на банките им е трудно да отговорят на натиска на инвеститорите си да продължат да подобряват рекордите си по печалби и да плащат все по-големи дивиденти. Рискът е, че за да продължат да растат, те ще започнат да отпускат тези стандарти за отпускане на ипотечни кредити. Това вече се вижда от някои показатели.
Например, процентът на ипотеките за повече от 80% от стойността на имота е нараснал от 6% в началото на 2024 г. до 11% в момента; процентът от стойността на жилището, който се покрива средно, вече е 65%, а средният срок също се удължава и вече надхвърля 30 години.
Говорител на Банката на Испания уточнява, че индикаторите за риск на пазара на недвижими имоти са значително под нивото от преди кризата. Въпреки че признава „значителен ръст” на този тип кредити през последните месеци, тежестта им спрямо БВП все още е под контрол, както и че все още не се счита, че съотношението между размера на кредитите и стойността на имота или доходите на кредитополучателя е тревожно. Големите различия между ситуацията през 2000 г. и сега са широко споделяни от анкетираните експерти. Съветник на правителството по време на кризата обяснява, че тогава балонът се е надул поради необуздано и спекулативно търсене, като банките са отпускали втори и трети ипотеки; сега фокусът е върху предлагането на жилища. Фундаменталните показатели на сектора все още изглеждат солидни.
