Труд
Автор:
Труд онлайн
Знаейки откъде духа вятърът, НАСА със сигурност е проучила тези концепции, дори е инвестирала сериозни средства както в Pulse Plasma Rocket (като част от NASA Innovative Advanced Concepts), така и в Variable Specific Impulse Magnetoplasma Rocket (разработвана от Ad Astra Rocket Company, базирана в Тексас), пише Popular Mechanics.
Когато се съобразят с най-близкото приближаване на Марс до Земята, химическите ракети се нуждаят от 8 месеца (средно), за да стигнат до Червената планета . За разлика от това, тези две одобрени от НАСА концепции обещават далеч по- вълнуващи срокове за еднопосочен билет до нашия планетарен съсед - съответно около 45 до 60 дни. Това е все едно да разкажете на някого, който току-що е прекосил Атлантика с лодка, за ново изобретение, наречено реактивен самолет.
Най-новото допълнение към тази плазмена ракетна битка е магнитоплазменият ускорител от Троицкия институт на Росатом в Москва, руска държавна корпорация, специализирана в ядрената енергия и други съвременни технологии като квантови компютри , вятърни турбини и да - плазмени двигатели.
Представен за първи път през февруари 2025 г. , този магнитоплазмен ускорител осигурява специфичен импулс (ускорението на водородните частици) до 100 километра в секунда и изходна мощност от 300 киловата, което Росатом описва като „несравнимо с никоя съществуваща технология“.
Indian Defence Review съобщава, че от 30 до 50 километра в секунда е по-често срещано сред другите типове двигатели.
В класическия, училищен стил „всичко, което ти можеш да направиш, аз мога да го направя по-добре“, руската корпорация твърди, че нейната плазмена ракета теоретично може да достигне Марс само за един месец. Ако всичко върви по план, официалните лица казват, че искат готова за полет версия на двигателя до 2030 г. Разбира се, това е голямо искане, тъй като руската космическа индустрия не е особено процъфтяваща. През лятото на 2025 г. Игор Малцев - ръководителят на RSC Energia, един от най-големите производители на космически кораби в Русия - даде мрачен поглед върху космическите амбиции на компанията, заявявайки, че те „трябва да спрат да лъжат себе си и другите за състоянието на нещата“.
Дали Русия действително ще разработи този „несравним“ плазмен двигател до 2030 г. не променя факта, че плазмените двигатели се стремят енергично от страни по целия свят. Институтът за аерокосмически двигатели в Сиан в Китай, например, по подобен начин заявява, че е разработил новаторски „магнитен плазмен двигател с висока тяга“ (въпреки че това беше съобщено от държавни медии), а изследвания от университета в Ухан през октомври проучват начини за внедряване на тази технология в самолетните двигатели.
Амбициите на Русия за плазмени двигатели може да са още едно включване в дълъг списък от високотехнологични проекти, но обещанието за тази нова глава от човешките космически полети е всичко друго, но не и такова.
