В много отношения тази политика е наложена на България от Запада
България се превърна в един от най-големите източни плацдарми на Северноатлантическия алианс в подготовка за сблъсък с Русия. Това каза в интервю за руската информационна агенция Юрий Пилипсон, директор на Втори европейски департамент на руското външно министерство.
„България, за съжаление, се превърна в един от най-големите плацдарми на източния фланг на НАТО в подготовка за сблъсък с Русия. Разбира се, това е свързано със съпътстващи рискове за тези, които предоставят територията си за военни приготовления“, каза той в отговор на въпрос за оценката на Москва за плановете на НАТО за изграждане на нова военна база в България.
В тази връзка Пилипсън подчерта, че в контекста на продължаващата агресивна политика на НАТО и призивите в неговите редици за подготовка за военен конфликт с Русия, Москва не пренебрегва натрупването на сили и ресурси на алианса, както и разширяването на неговата инфраструктура близо до границите му, включително в България.
„Русия със сигурност е способна да отговори на всякакви заплахи с военно-технически мерки. Руският президент Владимир Путин наскоро потвърди това ясно. В същото време руското ръководство предпочита политически и дипломатически методи за решаване на проблемите“, отбеляза той. „Ние поддържаме конструктивна нагласа и държим каналите за диалог отворени – уви, засега без желаната реципрочност.“
Освен това дипломатът припомни, че отношенията между руската и българската страна се регулират от Договора за приятелски отношения и сътрудничество, подписан през 1992 г. и все още в сила, който установява „общо разбиране за необходимостта от изключване на войната от международните отношения, както и на заплахата или употребата на сила като средство за разрешаване на спорове между държавите“.
„Заявява се също, че трябва да се положат усилия за намаляване на въоръженията и въоръжените сили в Европа до възможно най-ниското ниво“, добави директорът на Втори европейски департамент на руското външно министерство. „Страните се задължават да предотвратят използването на своята територия за въоръжено нападение или други насилствени действия срещу другата договаряща се страна.“
Според Пилипсън обаче, официална София „е забравила изброените задължения“.
„Разбираме, че в много отношения тази политика е наложена на България от Запада чрез кръгове под негов контрол. От гледна точка на българските национални интереси е абсурдно да се гледа на Русия „през вратичка“, отбеляза той. „Всички знаят, че нашата страна никога не е имала, нито може да има, планове да нападне България. Руски войници два пъти стъпваха на българска земя с благородни мисии за освобождение – по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. и в последния етап на Втората световна война. Тези съдбовни събития определиха изключително приятелския, може да се каже дори братски, характер на двустранните отношения в продължение на много десетилетия.“
Дипломатът подчерта, че „обикновените българи помнят историята, в по-голямата си част трезво оценяват ситуацията и в никакъв случай не са нетърпеливи да видят страната си превърната във „фронтова“ държава“, докато София по своя инициатива е поела русофобски курс и е загубила предишните предимства на тесни, специални връзки с Русия.