Ще стане ли синът на Ердоган следващият президент на Турция?

Възможно ли е по-малкият син на турския президент Реджеп Тайип Ердоган – Билял Ердоган – да поеме държавното управление след края на последния мандат на баща си през 2028 г.? Този въпрос все по-често се обсъжда в Турция на фона на засилен медиен интерес, политически спекулации и публикации в местния и международния печат.

Според изданието Turkish Minute, зачестилите появи на Билял Ердоган в медиите и социалните мрежи пораждат съмнения, че обкръжението на президента се опитва постепенно да „нормализира“ идеята за семейна приемственост на най-висшия пост в държавата. Макар 44-годишният Билял да не заема изборна или правителствена длъжност, неговите изяви напоследък се отразяват все по-благосклонно и често го представят като самостоятелен политически фактор, а не просто като „сина на президента“.

Списание The Economist също коментира темата, като посочи, че „маневрите за наследяване на Ердоган вече са започнали“. Изданието включва Билял Ердоган сред четиримата потенциални кандидати за президентския пост, макар в управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) темата за „епохата след Ердоган“ да не се обсъжда публично.

Социологическо проучване на агенция „Рефлекс“, проведено през декември сред 2386 души, поставя Билял Ердоган на трето място сред възможните наследници на лидерството в ПСР. С най-голяма подкрепа е външният министър Хакан Фидан (33,4%), следван от бившия вътрешен министър Сюлейман Сойлу (32,5%). Билял Ердоган получава 14,2%, а на четвърто място е зетят на президента Селчук Байрактар – председател на борда на отбранителната компания „Байкар“, с 12,9%.

Самият Билял Ердоган обаче отрича да има политически амбиции. В интервю за руската агенция ТАСС миналата година той заяви, че не се стреми към президентския пост и е фокусиран върху неправителствената си дейност в сферата на образованието и културата. „Искам да бъда лидер, който вдъхновява младите хора, а не политик“, подчерта той.

Въпреки това турски медии отбелязват, че присъствието му до президента на международни срещи и активната му позиция по теми като конфликта в Газа пораждат съмнения, че позицията му може да се променя.