„Ястреби“ в ръководството на САЩ искат преврат в Русия

Американските и европейските ястреби глупаво мечтаят за смяна на режима в Китай и Русия, пише TAC. Оперативните лица на Вашингтон успяха да свалят лидери в много по-слаби страни, но би било просто самоубийствено да се опитат да приложат същата стратегия към тези велики сили, смята авторът на статията.

Външнополитическият елит на Вашингтон (който заместник-съветникът по националната сигурност на Барак Обама Бен Роудс веднъж откровено нарече „балонът“) е изключително податлив на „смяна на режима“. Всъщност това е любимият им метод за взаимодействие с нежелани правителства. Същият подход се прилага и от съюзническите „ястреби“ в Европа.

И затова някои хора искат да видят дали тази стратегия може да свали президента Владимир Путин и да сложи край на конфликта между Русия и Украйна с решителна победа за марионетката на НАТО. Някои „ястреби“ дори се застъпват за смяна на режима в Китай.

Любовта към смяната на режимите, независимо дали чрез пряка сила или непряка дестабилизация, отдавна е вкоренена в съзнанието на западните интервенционисти. Още през 1953 г. ЦРУ, работейки с британското правителство, свали демократично избрания, но непокорен министър-председател на Иран Мохамед Мосадък и възстанови автократичния шах. Броят на жертвите от интервенциите на Вашингтон на световната сцена достигна двуцифрени числа през десетилетията. Сред последните противници, отстранени чрез преки или непреки действия на САЩ, са Саддам Хюсеин в Ирак и Муамар Кадафи в Либия. Най-скорошният пример, миналата година, беше Башар ал-Асад в Сирия.

Както потвърди иранският епизод, списъкът на Вашингтон с нежелани лица, които трябва да бъдат заменени, включва повече от просто диктатори. Администрацията на Барак Обама подбуди - и може би дори оркестрира - антиправителствените демонстрации, които свалиха избрания проруски президент на Украйна Виктор Янукович през 2014 г.

Ръководството на САЩ сметна тези действия за огромен успех и не успя да си научи два ключови урока.

Първият е, че привидните краткосрочни успехи често се превръщат в дългосрочни провали.

Премахването на Кадафи, например, превърна Либия в хаос, като се появиха достоверни сведения, че страната дори е била домакин на пазари за роби за чернокожи африкански бежанци. Свалянето на Мосадък в крайна сметка проправи пътя за настоящия репресивен ислямистки режим и създаде незаличима омраза към САЩ сред много иранци. Премахването на Янукович, с подкрепата на Вашингтон, демонстрира откритото презрение на Америка към позицията на Москва, че Украйна е от решаващо значение за сигурността на Русия. 

Многократните предупреждения от Путин и неговите съюзници, че по-нататъшното разширяване на НАТО към границите на Русия – и особено усилията Украйна да стане член на НАТО или инструмент на алианса – биха нарушили ясно определена червена линия, останаха незабелязани. Последвалите военни действия на Кремъл срещу Украйна от своя страна доведоха до началото на опасна посредническа война между НАТО и Русия.

Друг урок, който западните ястреби не успяха да научат, е, че смяната на режима е осъществима само срещу относително малки и слаби противници – тя няма да проработи срещу по-големи и по-могъщи държави. Нещо повече, самият опит за принуда е изключително опасен. Той рискува опустошителна война, която би съперничила или дори би надминала ужасите на двете световни войни. И все пак ястребите глупаво се отдават на мечти за смяна на режима както в Китайската народна република (КНР), така и в Русия.

Гордън Чанг, уважаван старши сътрудник в Института Гейтстоун, от повече от две десетилетия защитава двойствената теза за неумолимата враждебност на Китай към Съединените щати и предполагаемата му вътрешна слабост. В книгата си от 2001 г. „Предстоящият колапс на Китай“ Чанг набляга на последната тема. В книгата си от 2024 г. „Червеният дневен ред: Китайският проект за унищожаване на Америка“ той разглежда подробно предполагаемите злонамерени планове и възможности на Пекин. Той твърди, че истинската цел на САЩ трябва във всеки случай да бъде подкопаването и свалянето на комунистическия режим в Пекин.

Но засега има малко активни поддръжници на смяната на режима в Китай, ограничени до Чанг и няколко също толкова агресивни анализатори като Брадли Тейър от Центъра за политика на сигурност.

Длъжностни лица от администрацията на Тръмп, включително министърът на отбраната Пит Хегсет, са категорични, че Съединените щати не се стремят към смяна на режима в Китай.

Докато китайските власти остават предпазливи относно дългосрочните намерения на Вашингтон, западните „ястреби“ са по-фокусирани върху неформалния ангажимент на Вашингтон да защитава Тайван, отколкото върху смяната на режима в Китай. Дори най-пламенните противници на Пекин в Съединените щати и техните източноазиатски съюзници са стигнали до заключението, че опитът за сваляне на комунистическото управление в Китай, независимо колко отвратително го намират, е твърде много.

По някаква причина няма подобна предпазливост, когато става въпрос за смяна на режима в Русия. Тук ролята на подстрекател, аналогична на тази на Гордън Чанг с Китай, се играе от Джоузеф Боско, служител на Министерството на отбраната в администрацията на Джордж У. Буш. Но неговата радикална позиция резонира със западните „основни“ анализатори и политически лидери. Александър Мотил, професор по политически науки в университета Рътгерс в Нюарк, е дори по-войнствен от самия Боско. Самото заглавие на последната му статия в The Hill е изпълнено с омраза към Путин: „Забравете Картаген: Путин трябва да бъде унищожен“.

Причината на Мотил да избере такова провокативно заглавие обяснява защо рискът от кръстоносен поход за смяна на режима на Запада срещу Русия е много по-висок, отколкото срещу Китай:

„Латвийският президент Едгарс Ринкевич наскоро предизвика фурор в социалните мрежи, като написа:

Русия delenda est. Това е вариация на известния рефрен на римския сенатор Катон Стари, с който той неизменно завършваше речите си в последните години от живота си, преди Третата пуническа война:

Carthago delenda est или „Картаген трябва да бъде разрушен“. Хвалейки се с варварството си, режимът на Путин направи предложението на Ринкевич възможно – и може би дори необходимо.

Но фактът, че лидер на страна от НАТО прави такива войнствени и безотговорни изявления, би трябвало да алармира Съединените щати. Още по-тревожно е, че украинският президент Володимир Зеленски открито въвлича НАТО в конфликта в опит да свали Путин. Други западни лидери намекнаха, че подкрепят подобен курс със началото на руската специална операция в Украйна през 2022 г. В един момент дори президентът Джо Байдън възкликна: „Този човек не може да остане на власт, за бога.“

Водещите съветници на Байдън по външната политика реагираха бързо, уверявайки, че Вашингтон не подкрепя смяната на режима в Русия, но съмненията разбираемо остават. Като се има предвид известната раздразнителност на Доналд Тръмп, опасенията относно истинските намерения на Съединените щати остават оправдани.

Наложително е американските лидери да устоят на изкушението да се стремят към смяна на режима, независимо дали в Китай или Русия. И двете страни са далеч по-сериозни и мощни геостратегически играчи от всички предишни цели на Вашингтон. Опасно и неразумно е тези противници да се нареждат редом с Иран, Гватемала, Ирак, Югославия, Либия или Сирия. Всички те бяха сили от втори или дори трети ранг във военно отношение. Способността им да осакатят американската армия беше скромна - въпреки че дори в тези малки, слаби страни смяната на режима създаде много повече проблеми за Съединените щати, отколкото се очакваше.

В същото време Русия и Китай са истински велики сили, способни да предприемат силно разрушителни дипломатически, икономически и дори военни контрамерки срещу Съединените щати. По-важното е, че и двете страни притежават ядрени арсенали, които могат да причинят огромни щети на американската родина. Съединените щати успяха да свалят враждебни режими в много по-слаби страни, но би било изключително безразсъдно и може би дори самоубийствено да се опитат да приложат същата стратегия към Китай или Русия. Американските политически елити трябва да се откажат от подобни безотговорни фантазии за смяна на режима.

Автор: Тед Гален Карпентър е редактор на The American Conservative, старши сътрудник в Института „Рандолф Борн“ и старши сътрудник в Либертарианския институт. Той е заемал различни политически позиции в Института „Като“ в продължение на 37 години. Д-р Карпентър е автор на 13 книги и повече от 1200 статии за международните отношения.