Защо природата избягва колелата

Професор Дж. Деймънд от Калифорнийския университет отговоря

Имат ли животните нещо по-добро

Техническите специалисти не обръщат внимание на начините за придвижване на рибите

Защо колелото - ефективно средство за придвижване, изобретено от човека, никога не е използвано от природата в процеса на еволюцията на животниския свят? Защо, например, няма плъхове на колела или риби, използващи гребно витло? Според мнението на професор Дж. Деймънд от Калифорнийския университете отговорът вероятно се състои в това, че те имат нещо по-добро...

Рибите се преместват във водата чрез движението на опашките си, при това коефициентът на полезно действие се оказва равен на 95 %, докато в същото време гребното витло обезпечава максимум 60. По-скоро загадката се състои в това, че техническите специалисти не обръщат внимание на начините за придвижване на рибите.

Но нали колелата са несъмнено по-ефективни от краката. Човекът на велосипед изразходва само половината от енергията на пешеходеца. Но и тук загадката може да се крие в това, че колелата са добри само на гладка и твърда повърхност, каквато сред природата се среща рядко. Затова и естественият отбор не е благоприятствал появата на животни на колела в процеса на еволюцията. Известно е, че колелата са безпомощни на мека почва /да си спомним автомобил, заседнал в кал/, не са приспособени да се движат по отвесни наклони, не могат да правят завои на ограничена площ.

Такива съображения изглеждат по-убедителни, отколкото теорията за лошата съчетаемост на кръвоносните съдове и нервите с обратните връзки или пък хипотезата, че еволюцията просто случайно не се е „натъкнала” на принципа на колелата.

Защо се наричат така?

Бухал

Бухалът отдавна е набеден като зловеща хищна нощна птица. Неговите биологични плюсове и минуси са друга тема. Специалистите смятат, че името му идва от глагола „бухам”, който както твърдеше ученият Стоян Жерев е „отбелязан в речника на Найден Геров, в някои речници на старобългарския език и в по-известни стари книжовни паметници”. Според него думата е достатъчно древна в нашия език. Първоизточник е междуметието бух, което ще рече, че наименованието е образувано по звукоподражателен път. Подобни словосъздания има в немския език - ужу, в арменския - бу и другаде.

Остров на котките

Група индийски учени се заели да изясняват загадката, свързана с малкия безлюден коралов остров Фраджост в Индийския океан, населен изключително с котки. Било установено, че през 1850 г. в кораловите рифове се разбил кораб. Спасилите се членове на екипажа скоро умрели от някаква заразна болест. Останали няколко котки, които се приспособили към условията за живот на острова и се размножили. Около 1000 котки тук  се хранят с ракообразни, морски таралежи, ловят риба/на Фраджост няма никакви други животни освен птици/.

В света на интересното

Антилопа с родословие

Антилопата дик-дик, обитаваща Африка, е една от най-малките от всички антилопи и се отличава от своите родственици преди всичко по обстоятелството, че живее не в откритата савана, а във влажната гора. Напоследък специално внимание са и обърнали палеонтолозите. При разкопки в САЩ  те открили вкаменелости на вида дякодексис от времето на еодена, който бил първият чифтокопитен бозайник и може да се счита за прадядо на хипопотама, дивата свиня, жирафа, бивола, камилата, дивата коза. И именно този дякодексис се е оказал твърде приличащ на живеещата днес антилопа дик-дик.