ДДС при продажба от частен съдебен изпълнител

Много фирми имат финансови проблеми и се стига до принудителна продажба на тяхно имущество от частен съдебен изпълнител. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това имат ли длъжниците право на избор дали да се начислява ДДС при продажбата.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Във връзка с изпълнително дело частен съдебен изпълнител (ЧСИ) е наложил запор върху банковите сметки на дружеството „XYZ“ ЕАД, в резултат на което неговата дейност е затруднена. Делото касае имот на дружеството (комплекс за отдих, туризъм и спортен център), в който фирмата „ABC“ ЕООД е извършила сериозно разширение и подобрения, които не са й разплатени. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на дружеството, възбрана на имота и е подготвил обявление за публична продан, като е изготвил Уведомление-1 до дружеството с цел упражняване на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС – т.е. дали имотът да бъде изнесен на публична продан като облагаема доставка. Дружеството е уведомило писмено ЧСИ, че желае данъкът да бъде включен в началната цена. Поставен е следният въпрос: Може ли при повторен опит за продажба на сградата сделката да бъде без ДДС и това зависи ли от съгласието на дружеството?

Дължи ли се ДДС?

В Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) режимът на облагането на доставката на стоки или услуги при публична продан е регламентиран в Глава четиринадесета „Специфични случаи на доставки" и е приложим единствено в случаите, когато собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекирания имот) е регистрирано по закона лице. Освен това е необходимо да се има предвид, че на облагане с ДДС ще подлежат само продажбите на стоки или имоти, които биха били предмет на облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от същия закон в случаите на обикновена продажба. В този смисъл, не се облагат с ДДС принудителни продажби на стоки, които са предмет на освободена доставка, каквато е например прехвърляне на собственост върху сгради, които не са нови, ако не е упражнено правото на избор същите да се третират като облагаеми.

Съгласно чл. 45, ал. 1 и 3 от ЗДДС освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, а така също и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови и доставката на прилежащите към тях терени. В тези случаи на доставка доставчикът може да избере тя да бъде облагаема (чл. 45, ал. 7 от ЗДДС).

Кои сгради са нови?

Определението за „сгради, които не са нови” се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в §1, т. 5 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС. С цитираната норма е дадена дефиниция за „нови сгради“, а именно:

а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“,

или

б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Всички останали сгради, които не притежават характеристиките, очертани в това определение, се третират като сгради, които не са нови.

Длъжникът има ли право на избор?

Правото на избор по чл. 45, ал. 7 от закона в случаите на публична продан по реда на чл. 131 от ЗДДС се упражнява от собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ) след покана от съдебния изпълнител, съгласно чл. 83, ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС). Когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от собственика на вещта, доставката е освободена. При упражнено право на избор доставката да се третира като облагаема, съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗДДС се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той, заедно с продажната цена, се превежда (плаща) от получателя (купувача) на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор.

Следователно, независимо че при публичната продан разпореждането с имота се извършва не по волята на доставчика (собственика на имота – длъжник по публичната продан), законът не е лишил същия от правото на избор относно характера на доставката, когато същата е освободена по смисъла на ЗДДС. Поради това и в случаите на публична продан следва да бъде осигурена възможност на доставчика да упражни правото си на избор относно характера на доставката – т.е желае ли същата да бъде облагаема или освободена по смисъла на ЗДДС.

Право на избор при повторен опит за продажба

Видно от нормата на чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС същата регламентира крайния срок, до който собственикът на вещта има възможност да упражни правото си на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, а именно – до обявяването на проданта. Като не само преди първото обявяване на публичната продан, но и преди всяко следващо обявяване на проданта, длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ могат да упражнят правото си на избор доставката по чл. 45, ал. 1 и 3 от ЗДДС да бъде облагаема.

Аргументи в тази насока биха могли да се изведат и при тълкуването на относимите норми от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Разпоредбата на чл. 494 от ГПК определя характера и рамките на новата продан, при нестанала първа продан на обекта на принудителното изпълнение. От тълкуването на тази разпоредба може да се направи обоснован извод, че новата продан е самостоятелна публична продан с всички характеристики на такава. Тя е обвързана с първата единствено при определяне на цената и срока, в който най-рано може да бъде насрочена. Провежда се по правилата, определени за първата продан, но не е продължение на първата продан. В подкрепа на това разбиране е и самото наименование на разпоредбата – „Нова продан”. Съгласно чл. 494, ал. 2 от ГПК, ако и при втората продан имотът не се продаде, за последваща продан следва да се поиска и определи нова цена, която по никакъв начин не е обвързана с цената на първоначалната продажба.

Предвид изложеното считам, че длъжникът (съответно залогодателят или собственикът на ипотекираната вещ) може да упражни предоставеното му от закона право на избор преди всяко обявяване на публична продан, независимо дали е първа, втора, съответно последваща „първа” и т.н., за което съдебният изпълнител следва да го покани.

Правила за урегулиран поземлен имот

В случай че имотът не отговаря на определението за нова сграда, дадено в §1, т. 5 от ДР на ЗДДС, и за доставката се приложи разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, т.е. имотът бъде продаден без начисляване на ДДС, тогава собственикът следва да коригира ползвания от него при покупката/придобиването на имота данъчен кредит, като начисли данък на основание чл. 79 от закона. В този случай, обаче, данъкът се дължи от лицето, чийто имот е предмет на публичната продан, което е регистрирано по ЗДДС лице и което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за придобития от него недвижим имот и впоследствие го използва за извършване на освободена доставка.

Следва да се има предвид, че продажбата на сграда, която е нова съгласно дефиницията в §1, т. 5 от ДР на ЗДДС, може да бъде предмет само на облагаема доставка, включително и в случаите на публична продан. Прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови, също може да бъде предмет само на облагаема доставка.

Публикувано от Димитрина Захаринова

Този уебсайт използва "бисквитки"