Как се формира данъкът за доходите на домоуправител

От 10 януари стартира подаването на годишните данъчни декларации за доходите от 2019 г. Във всеки блок има домоуправител, като много от тях получават възнаграждение. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане доходите на домоуправителите. Допълнително представяме изискванията за съхранение на документи от неработещи дружества.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Облагане доходите на домоуправител

Домоуправител е получил през 2019 г. доход от тази дейност и желае да го обяви в годишната си данъчна декларация. Поставен е въпросът какви документи трябва да бъдат приложени към годишната данъчна декларация, при положение, че домоуправителят и етажната собственост не са юридически лица.

Поради обстоятелството, че Законът за управление на етажната собственост регламентира избора на управител на етажната собственост, за целите на данъчното облагане домоуправителите се третират като лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности. На основание §1, т.26, буква ,, д” от допълнителните разпоредби на Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), правоотношенията с лица, получаващи доходи от изборни длъжности, се определят като трудови правоотношения.

Лицата, които получават доходи от трудови правоотношения, се облагат по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ и при формирането на облагаемия доход не се приспадат разходи за дейността.

Според разпоредбата на чл.42 от ЗДДФЛ, задължението за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения, е на работодателя.

За целите на данъчния закон ,, работодател” е: всяко местно лице (физическо или юридическо), чуждестранно лице (физическо или юридическо), извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (§1, т.27 от ДР на ЗДДФЛ).

Доколкото етажната собственост с форма на управление общо събрание на собствениците не може да се дефинира като работодател по смисъла на цитираната разпоредба, тя не е ангажирана с авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения. От друга страна законодателят не е регламентирал ред за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения от получателя на дохода - физическото лице, страна по такова правоотношение.

Ето защо, облагането в тези случаи следва да се извърши с подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ от задълженото физическо лице в срок до 30 април на следващата година за получените доходи от предходната.

Според чл.45 ал.1 на ЗДДФЛ при поискване от наетото лице работодателят издава служебна бележка по образец за изплатения през годината облагаем доход от трудови правоотношения и за удържания през годината данък. Тъй като етажната собственост с форма на управление общо събрание на собствениците не може да се дефинира като работодател по смисъла на §1, т.27 от ДР на ЗДДФЛ, тя няма задължение за издаване на служебна бележка по реда на чл. 45 ал.1 от ЗДДФЛ.

Предвид гореизложеното за домоуправителя не възниква задължение за прилагане на документи към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ при деклариране на доходи от тази дейност.

Коментираните факти и обстоятелства подлежат на последващ данъчен контрол по реда на чл.110 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), при който органите по приходите чрез извършване на проверки и ревизии може да установяват данъчните и осигурителните задължения.

 

II Срок за съхранение на счетоводни документи

Търговско дружество не осъществява дейност от 2018 г. и собственикът няма намерение да възобнови дейността си му. Поставени са следните въпроси:

1. Какъв е срокът за съхранение на счетоводните документи на хартиен и магнитен носител, както и на ведомостите за заплати?

2. Какво следва да предприеме собственикът на дружеството с наличните документи, ако реши да закриете фирмата в Търговския регистър?

Съгласно чл.38, ал.1 и ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове:

1. ведомости за заплати - 50 години;

2. счетоводни регистри и финансови отчети - 10 години;

3. документи за данъчно-осигурителен контрол - 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани;

4. всички останали носители - 5 години.

След изтичането на срока за съхранението им носителите на информация по ал.1 на чл.38 от ДОПК (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд, могат да бъдат унищожени.

В чл.38, ал. 3 и 4 от ДОПК е посочено също, че задължените лица, които при създаването и обработката на цялата или на част от информацията по ал.1 използват информационни системи, продукти или архиви, съхраняват създадените данни в електронен вид за периода по ал.1 независимо от съхранението им на друг носител. Задълженията по ал. 1 и 3 имат и правоприемниците на задължените лица.

В тази връзка следва да имате предвид и разпоредбата на чл.171 от ДОПК. Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (чл.171, ал.1 от ДОПК). Алинея 2 на чл.171 от ДОПК, регламентира още един срок, а именно 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. С изтичането на този срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

В допълнение, трябва да посочим, че освен в ДОПК съхранението на счетоводната информация е уредено и в Закона за счетоводството (ЗСч). Съгласно чл.12 от ЗСч счетоводната информация се съхранява на хартиен и/или на технически носител в предприятието в следните срокове:

1. ведомости за заплати - 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;

2. счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции - 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;

3. всички останали носители на счетоводна информация - три години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят.

Счетоводната информация може да се съхранява в частни или държавни архиви по реда на Закона за Националния архивен фонд при спазване на изискванията по ал.1. При прекратяване на предприятие чрез преобразуване носителите на счетоводна информация (хартиени и/или технически) се предават на приемащото и/или новоучреденото предприятие/предприятия. В чл.13 от ЗСч е посочено, че след изтичането на срока за съхранението им носителите на счетоводна информация (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд или в Националния осигурителен институт, могат да бъдат унищожени.

Публикувано от Димитрина Захаринова

Този уебсайт използва "бисквитки"