Политиката не е математика. Тези, които мислят така, допускат голяма грешка. Политиката е живот, морал, работа, психология, атмосфера, но не и математика. Така сръбският премиер Александър Вучич отвърна на изказани от журналисти подозрения, че зад намерението му да свика предсрочни избори стоят тънки сметки.
Призивът на Вучич (45 г.) от неделя за провеждането на предсрочен вот бе до голяма степен изненада на фона на политическата и икономическа стабилност в страната, изпълнената цел за започване на преговори за присъединяване към ЕС и абсолютното мнозинство, което Сръбската прогресивна партия (СПП) на премиера има в парламента. Обясненията на Вучич, че "Сърбия се нуждае от още 4 години стабилност", не прозвучаха много убедително. Според анализатори премиерът се опасява, че след 2 години, когато са редовните избори, популярността му няма да е достатъчно висока, за да ги спечели. Съмненията за тънки сметки остават и поради факта, че Вучич веднъж вече е извървял този път, при това много успешно. През 2014 г., тогава като вицепремиер в същата управляваща коалиция между СПП и социалистите и само след 2 години на власт, Вучич поиска предсрочен вот с обяснението "Трябва да си направим равносметка". Два месеца по-късно СПП отново стана първа сила, но със 158 депутати в 250-местната Скупщина - над двойно повече в сравнение с предишния парламент.
Вучич се оказа отличен математик и седна в премиерското кресло. Но и се доказа като прагматик, при това достатъчно смел да поема рискове, за да осъществи целите си. Дори и да се налага хамелеонски да променя възгледите си. Кариерата на Вучич тръгва от редиците на националистическата радикална партия на Воислав Шешел, където попада едва 23-годишен, малко след като завършва право в Белградския университет. Пет години по-късно става министър на информацията в правителството на социалистите на Милошевич, левицата на съпругата му Мира Маркович и радикалите. На този пост Вучич остава запомнен с прокарания медиен закон, който въвежда тлъсти глоби за журналисти и медии, критикуващи правителството. През 2014 г. Вучич признава този закон за грешка, но подчертава, че се е променил. Под крилото на Шешел той е яростен националист. "За всеки убит сърбин ние ще убиваме по 100 мюсюлмани", казва от трибуната на парламента на 20 юли 1995 г., броени дни след клането в Сребреница. С годините обаче израсна и по този въпрос и през 2010 г. заяви, че в Сребреница са извършени "ужасни престъпления" и се срамува от сърбите, които са отговорни за тях. "Не крия, че съм се променил, гордея се с това", каза Вучич. А миналото лято отиде в Сребреница на годишнината от клането, където обаче бе замерян с камъни.
През 2008 г. надрасна и крайния си национализъм. Тогавашният лидер на радикалите Томислав Николич (наследил Шешел, след като той се предаде на трибунала в Хага) обяви курс за присъединяване към ЕС, заради което бе изключен от партията. Николич основа нова, към която се присъедини и Вучич, вече убеден европеец. От нейните редици Николич стана президент на Сърбия, а Вучич - премиер.
Въпреки множеството му трансформации симпатизантите му го обожават. Смятат го за месия, който ще реши всичките им проблеми и му вярват безрезервно. Това пък му осигурява подкрепата на международните партньори. Ако на сърбите им харесва такъв лидер, това е техен проблем, казват западни дипломати.
"Цървена звезда" виновна за най-тежкото му напиване
Вучич е запален по футбола, фен е на "Цървена звезда". Признава, че любимият му тим е виновник за най-тежкото му пиянство. Случаят е от 1991 г., когато отборът става европейски шампион. "Нямахме пари за скъпа почерпка. Пих някакво канадско уиски, стана ми много зле. Направо се бях отровил", разказва Вучич. Колекционира вино, има няколкостотин бутилки. Казва, че колекцията му щяла да бъде много по-голяма, ако не обичал да разпуска на чашка с приятели, и допълва: "Все пак виното се прави преди всичко за пиене."
Другите за него
Старае се да води страната си напред
Александър Вучич се старае да води Сърбия напред, към Европейския съюз, но сърбите са малко шизофренични. Сърцето им ги тегли към Изтока, а в същото време главата им ги води към Запада. Само че главният въпрос не е за приятелството, а за интересите на Сърбия. Дилемата между Европа и Русия е фалшив избор.
Майкъл Кърби, посланик на САЩ в Сърбия
Дезертьор и предател, слуга на Запада
Съдиите в Хага казаха, че освобождаването ми е само временно. Но то ще бъде временно само докато свалим от власт президента Томислав Николич и премиера Александър Вучич - нашите дезертьори и предатели. Те продадоха нашата чест и предадоха сръбския национализъм, за да се превърнат в слуги на Запада.
Сръбският ултранационалист Воислав Шешел, обвинен във военни престъпления от трибунала в Хага, който го пусна да изчака в родината си определянето на присъдата му
Има склонност към авторитаризъм
Премиерът Вучич има склонност към авторитаризъм. Управлението му е смесица от нервоза, патетика, въздишки, трудности и усещане, че всички го нападат и са против него.
Борислав Стефанович, шеф на парламентарната група на опозиционната Демократическа партия
Упражнява натиск върху съда
Александър Вучич упражнява натиск върху съда с честите си изявления за това кой е извършил престъпление и кой не е. Обявява кой според него е нарушил закона, но посочва, че неговото мнение не е от значение, а важното е какво ще кажат прокурорите и съдиите.
Зоран Ивошевич, бивш съдия от Върховния съд на Сърбия